Беки Б. и аферата с чантата
- Автор: Уикхем Маделин
- Серия: Беки Б. #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Беки Б. и аферата с чантата». Краткое содержание книги:
Плъзгам се блажено заедно с въртящите се врати и влизам във фоайето, където веднага зървам Люк, застанал на рецепцията.
— Ето те и теб! — възкликва той с очевидно облекчение. — Вече бях започнал да се тревожа! Таксито ни пристигна. — И ме повежда навън към чакащото ни такси, затръшва вратата и казва: — Летище „Линате“.
Шофьорът веднага се изнася и се включва в насрещното движение, придружен от негодуващи клаксони.
— Е, как ти мина денят! — питам аз, като се опитвам да не примигвам от ужас, когато едва не се сблъскваме с друго такси. — Как мина срещата?
— Мина много добре. Ако успеем да спечелим „Аркодас Груп“ за наши клиенти, това определено ще бъде отлична новина! Точно сега са решили да разширяват дейността си, така че работата ще бъде повече от вълнуваща.
— И… мислиш ли, че ще успееш да ги спечелиш на твоя страна?
— Ще се наложи да ги поухажваме известно време. Когато се приберем, веднага започвам да подготвям офертата. Ситуацията е обнадеждаваща. Повече от обнадеждаваща!
— Браво на теб! — грейва лицето ми. — А как бе възприета косата ти?
— Доста добре — отговаря той и се усмихва кисело. — Ако искаш да знаеш… всички много я харесаха.
— Виждаш ли?! — отвръщам зарадвана. — Знаех си, че ще стане така!
— А твоят ден как мина? — пита ме Люк точно в момента, в който вземаме един завой със сто километра в час.
— Фантастично! — цъфва ми физиономията. — Направо великолепно! Вече обожавам Милано!
— Сериозно? — поглежда ме заинтригуван съпругът ми. — Даже без това? — Бръква в джоба си и изважда оттам моето портмоне.
Божичко, напълно бях забравила за него!
— Да, дори и без портмонето ми! — натъртвам победоносно. — Въпреки това успях да ти купя нещичко!
Подавам му пакетирания в бронзирана хартия подарък и го наблюдавам развълнувано как го отваря.
— Беки, ама това е прекрасно! — възкликва той. — Абсолютно… — Не довършва и започва да го разглежда от всички страни.
— Това е за да ти се извиня заради онзи, който развалих — обяснявам аз. — С горещата кола маска. Нали си спомняш?
— Да, спомням си — отговаря той, разтърсен до дън душа. — И това е… единственото, което си купила в Милано? Подарък за мен?
— Ами…
Свивам рамене и си прочиствам гърлото. Опитвам се да печеля време.
Окей. И сега какво?
Бракът трябва да се крепи на искреност и доверие. Ако не му кажа за ангелската чанта, значи предавам доверието му.
От друга страна, ако наистина му кажа… Ще трябва да обяснявам всичко за моята най-тайна от всички карти за спешни случаи. Което, честно да ви призная, хич не ми се струва добра идея.
Не ми се ще да развалям последните безценни мигове от нашия меден месец с някакъв глупав спор.
Но ние сме женени! Ние сме съпруг и съпруга! Не би трябвало да имаме тайни помежду си! Добре де, значи ще му кажа. Веднага.
— Люк…
— Почакай! — прекъсва ме той с леко дрезгав глас. — Беки, искам да ти се извиня!
— Какво? — ококорвам се аз.
— Ти ми каза, че си се променила. Каза, че вече си пораснала. И… наистина е така. — Разтваря ръце и допълва: — Ако трябва да бъдем честни, очаквах да се върнеш в хотела с някаква голяма, екстравагантна покупка.
О, господи!
— Ами… Люк… — правя пореден опит аз.
— Срамувам се от себе си — заявява той смръщено. — А ето че ти си за първи път в модната столица на света и единственото, което си купила оттук, е подарък за мен! Беки, наистина съм трогнат, повярвай ми! — Издиша шумно и добавя: — Чандра се оказа напълно прав — ти наистина имаш красив дух!
Настъпва тишина. Точно сега е моментът да му кажа истината.
Обаче как? По какъв начин?
Как да му призная, че духът ми въобще не е красив? Че моят дух си е най-обикновен, старомоден и смотан?
— Ами… — Преглъщам няколко пъти. — Хммм… как да ти кажа… Това е просто един колан.
— За мен не е просто един колан — изрича тихо той. — Това е символ на нашия брак! — Сграбчва ръцете ми, вторачва се в мен за няколко секунди, след което казва: — Извинявай, май искаше да ми кажеш нещо?
Все още имам време да играя с открити карти.
Все още мога да го направя.
— Хммм… Просто исках да ти кажа… че закопчалката може да се наглася според размера на талията. — Полагам усилия да се усмихна, след което извръщам глава и си давам вид, че съм очарована от гледката през прозореца.