Беки Б. и аферата с чантата

— Знам, че се славите като дискретна фирма. Не ми казвайте, че не е така! Хей, Роберто! — извиква внезапно. И мъжът с черните очила веднага се появява иззад ъгъла.

— Синьор Темпъл? — пита мазно той, като ми хвърля притеснен поглед. — Всичко наред ли е?

— Ако точно в този момент поискам тази чанта за моята приятелка, ти би ли ми я продал? — пита едрият мъж, издухва едно облаче дим и ме посочва с поглед. Доколкото успявам да преценя, циркът много му допада.

Роберто поглежда към Силвия, която кимва по посока на моя милост и подбелва отегчено очи. Виждам съвсем ясно, че Роберто схваща отлично ситуацията и почти чувам как сивите му клетчици щракат на бързи обороти.

— Синьор Темпъл — обръща се той към едрия мъж с чаровна усмивка, — вие сте наш изключително важен клиент! Но това тук е съвсем различна работа…

— Кажи де, ще ми я продадеш ли?

— Да! — отсича Роберто след кратка пауза.

— Е? — поглежда го важният мъж.

— Силвия — изрича най-сетне Роберто, като се обръща към касиерката, — опаковайте чантата за госпожицата!

О, боже! О, господи!

— За мен е удоволствие! — отвръща послушно Силвия, като тайничко ми хвърля един мръснишки поглед.

Главата ми се замайва. Направо не мога да повярвам на онова, което се случва в момента с мен!

— Направо не знам как да ви се отблагодаря! — запелтечвам аз по посока на важния господин. — Това е най-прекрасното нещо, което някой някога е правил за мен!

— За мен беше истинско удоволствие! — изрича величествено мъжът и протяга ръка към мен: — Приятно ми е, Нейтън Темпъл.

Ръката му е силна и пухкава и удивително добре овлажнена.

— Беки Блумууд — отвръщам, като се ръкувам с него. — Така де, Брандън.

— Доколкото схванах, вие наистина искате много тази чанта! — отбелязва той и присвива чело, като я оглежда. — И сте напълно права. Никога досега не съм виждал нещо подобно.

— Направо умирах за нея! — признавам си през смях аз. — И затова съм ви особено благодарна за жеста!

Нейтън Темпъл махва с ръка в смисъл: „Няма защо“, после вади запалката си и си запалва пурата, която междувременно е изгаснала. След едно силно дръпване той отново вдига очи към мен.

— Казахте „Брандън“, като имате предвид Люк Брандън, така ли?

— Да не би да познавате Люк? — опулвам се изумено аз. — Боже, какво съвпадение!

— Само по име — отвръща той и издиша поредния облак дим. — Този ваш съпруг е доста известен.

— Синьор Темпъл — приближава се към нас Роберто с няколко чанти, които подава на Нейтън Темпъл. — Останалото ще бъде изпратено както поръчахте.

— Браво на теб, Роберто! — избоботва Нейтън Темпъл, като го тупва по гърба. — Значи до следващата година!

— Моля ви, позволете ми да ви черпя едно питие! — изричам бързо аз. — Или може би обяд? Или… каквото и да било!