Беки Б. и аферата с чантата

— Тогава не си крий банковите извлечения под дюшека! Камериерката в Шри Ланка ги открила, докато оправяла леглата, след което ги даде на мен. — Целува ме, взема си куфарчето и на излизане казва: — Приятно прекарване в новия град!

Когато вратата зад гърба му се затваря, изпадам в отчаяние. Какво знае той! Въобще не подозираше, че днес смятах да му купя подарък. Когато преди години го срещнах, Люк имаше един колан, който много обичаше — колан от превъзходна италианска кожа. Обаче един ден го забравил в банята, след което коланът се сдоби с кола маска.

Което не беше изцяло по моя вина. Както му казах и по-късно, когато човек се намира в тотална агония, въобще не си мисли кой е най-подходящият уред за премахване на гореща кола маска от краката му. Просто грабва най-близкото нещо и… това е.

Както и да е. Та точно затова днес възнамерявах да му купя нов такъв колан. Нещо като подарък за края на медения месец. Обаче той може би не го заслужава, щом ме шпионира и чете личните ми банкови извлечения. Ама че наглост! Да не би аз да чета писмата, адресирани лично до него?!

Е, в интерес на истината, правя го. Някои от тях са особено интересни. Но въпросът е, че…

Господи! Вкаменявам се, когато през главата ми минава една кошмарна мисъл. Това означава ли, че той е наясно колко съм похарчила в Хонконг през онзи ден, когато той намина през стоковата борса?

Мамка му!

И до този момент не ми е казвал нищичко! Е, добре! В такъв случай като че ли наистина не заслужава да му купувам подарък!

Отпивам от капучиното си. Важното е, че не Люк, а аз ще се смея последна. Може да си мисли, че е много хитър, обаче изобщо няма представа как стоят нещата. Защото аз си имам един таен и особено гениален план!

Половин час по-късно слизам на рецепцията, облечена в прилепнали по краката ми черни панталони (е, не точно ефирни, но почти), тениска с презрамки и шалче около врата, вързано по европейска мода. Насочвам се право към бюрото за обмяна на валута и се усмихвам широко на жената зад гишето.

— Чао! — изчуруликвам весело. — Ил…

И млъквам безпомощно.

Ама това на нищо не прилича! Мислех си, че ако подходя достатъчно самоуверено, като придружа речта си със съответните жестове, италианският просто ще започне да се лее от устата ми от само себе си.

— Бих желала да обменя малко пари за евро, ако обичате — преминавам на английски.

— Разбира се — усмихва се служителката. — За каква валута става въпрос?

— За няколко — отговарям, бръквам в чантата си и победоносно измъквам оттам цяла купчина намачкани банкноти. — Рупии, дирхами, рингити… — Поставям всичко на гишето и бръквам, за да извадя следващите. — Кенийски долари и… — Вторачвам се в странната розова банкнота, която държа в ръката си, и добавям: — Каквото и да е там.