Синът на Ной

— Дай лапа!

— Това е нашата тайна, най-голямата от тайните. Кълнеш ли се?

— Кълна се.

Направих засуканото движение, на което Руди ме бе научил вместо клетва и плюх на земята.

От тази нощ започнах двоен нелегален живот с отец Понс. Скрих от Руди нощния си поход и направих така, че да си задава по-малко въпроси за отец Понс, като отклоних вниманието му към Роз, помощник-готвачката, хубаво вятърничаво русо момиче на шестнайсет, което помагаше на икономката. Твърдях, че тя гледа към Руди всеки път когато той се обърне. Руди падна лесно в капана и Роз стана негова постоянна мисъл. Обожаваше да въздиша по недостъпни любови.

През това време учех иврит с двайсет и двете съгласни и дванайсетте гласни и най-вече отгатвах официалните привидности, принципите, които движеха нашия пансионат. Благодарение на някаква хитринка в правилника отец Понс правеше така, че да спазваме Шабат и в събота почивката беше задължителна. Можехме да пишем домашните си и да учим уроците чак в неделя след вечернята.

— За евреите седмицата започва в неделя, а за християните в понеделник.

— Как става така, отче?

— В Библията, която и евреите, и християните четат, се казва, че когато създавал света Господ работил шест дни и на седмия си починал. Ние трябва да му подражаваме. За евреите седмият ден е събота. По-късно, за да се разграничат от евреите, които не пожелали да приемат Исус като Месия, християните започнали да твърдят, че това е неделята.

— Кой е прав?

— Какво значение има?

— А Господ не може ли да каже на хората какво мисли?

— Важно е не това, което Господ мисли за хората, а онова, което хората мислят за Бог.

— Ами… Аз пък виждам, че Господ е поработил шест дни, а оттогава досега — нищо!

Отчето избухваше в смях, докато аз се възмущавах. Аз вечно се опитвах да омаловажа различията между двете религии и да ги приравня към едно цяло, а той все ме възпираше да опростявам нещата.

— Жозеф, искаш да знаеш коя от двете религии е истинната. Ами нито една от двете! Една религия не е нито истинна, нито лъжовна, тя само предлага начин на живот.

— Как искате да уважавам религиите, ако не са истинни?

— Ако уважаваш само истината, не правиш кой знае какво: 2 + 2 = 4, това ще бъде единственият предмет на твоето уважение. Извън това ще срещнеш несигурни елементи: чувства, норми, ценности, възможности за избор, все крехки и променливи постройки. Нищо математически точно. Уважението не се прилага към доказаното, а към предложеното.