Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
След като Мордред и майка му пристигнаха в Инис Уидрин, Хълма се препълни с народ, защото Норуена доведе не само своите прислужнички, но и един боен отряд, който трябваше да защитава живота на престолонаследника. Във всяка колиба спяхме по четири-пет човека. Въпреки това стаите във вътрешността на замъка стояха празни. Там можеха да влизат само Нимю и Моргана. Това бяха личните покои на Мерлин и той беше разрешил само на Нимю да спи там. Норуена и нейната свита обитаваше залата, която се намираше пред стаите на Мерлин. Това огромно помещение беше вечно опушено от двата огъня, които горяха денонощно. Залата се крепеше от двадесет дъбови греди, а стените й представляваха плет, измазан с глина. Покривът беше сламен. Пръстеният й под беше покрит с тръстикови стебла. Те понякога се подпалваха и предизвикваха паника, която затихваше с потушаването на пламъците. Покоите на Мерлин бяха отделени от голямата зала с вътрешна преградна стена, направена както външните стени, но в средата беше оставено място за една малка дървена врата. Ние знаехме, че Мерлин спи, работи и мечтае в онези стаи, свързани с дървената кула, издигната на най-високата точка на Хълма. Какво ставаше в тази кула знаеха само Мерлин, Моргана и Нимю, но никой от тримата не говореше за това. Кулата на Мерлин се виждаше отдалеч. Хората от околността се кълняха, че тя е пълна до горе със скъпоценности, взети от погребалните могили на древните.
Командващ охраната на Мордред беше един християнин на име Лайгесак. Той беше висок, слаб и алчен човек, който беше голям майстор в стрелбата с лък. Можеше да разцепи клонче от петдесет крачки, когато беше трезвен, но това рядко му се случваше. Лайгесак ме учеше да стрелям, но бързо се изморяваше от моята компания и предпочиташе да играе хазарт със своите подчинени. Въпреки това именно от него разбрах истината за смъртта на принц Мордред, а от там и причината поради която Великия крал Утър беше проклел Артър.
— Артър не беше виновен — каза Лайгесак, хвърляйки камъче върху таблата за игра. (Всички войници имаха такива табли, някои бяха изработени от кост и бяха много красиви.)
— Шестица! — каза той, а аз чаках да чуя историята за Артър.
— Двойно — каза Мену, един от стражите в охраната на принца, и хвърли своето камъче. То изтрака по таблата и спря на едно. Но на Мену му трябваше двойка, за да победи. Той събра своите камъчета от дъската и изпсува.
Лайгесак изпрати Мену да си донесе кесията, за да си плати залозите и след това ми разказа как Утър повикал Артър от Арморика заедно да разбият голямата сакска войска, нахлула навътре в Думнония. Артър довел воините си, но не и прочутите си коне, тъй като бил повикан спешно и нямал време да намери достатъчно кораби, с които да превози и хората, и конете.
— Всъщност на него не му и трябваха коне — каза Лайгесак с възхищение. — Той сгащи сакските копелета в Долината на белия кон. Тогава Мордред реши, че знае повече от Артър. Искаше цялата слава за себе си, нали разбираш?
Лайгесак избърса с ръкав сополивия си нос. След това се огледа и като се увери, че никой не ни слуша, тихо продължи:
— Мордред вече беше съвсем пиян, а половината от хората му беснееха голи и се кълняха, че могат да победят войска десет пъти по-голяма от нашата. Трябваше да изчакаме Артър, но принцът ни заповяда да нападнем.
— Ти беше ли там? — попитах аз, отворил широко очи.
— Да — кимна той с глава. — С Мордред. А как се биха саксите, мили Боже. Обградиха ни и ние — петдесет брити — започнахме много бързо да намаляваме или да изтрезняваме. Аз стрелях непрекъснато с лъка, копиеносците направиха стена от щитове, но саксите ни сечаха с мечове и брадви. Тъпаните им не преставаха да бият, магьосниците им виеха, а аз си мислех, че е дошъл последният ми час. Свърших стрелите, грабнах копие. Бяхме останали не повече от двадесет души и всички на края на силите си. Знамето с дракона беше пленено, кръвта на Мордред изтичаше, а ние бяхме опрели гръб в гръб и очаквахме смъртта. И тогава се появиха хората на Артър.