Кралят на зимата

Крал Гундлеус хвърли бегъл поглед на Норуена и се изпружи на стола срещу нея с вид на човек, за който всичко това беше ужасно скучно. Танабурс ситнеше от колона до колона, плюеше и мърмореше заклинания. Когато мина покрай моето скривалище, аз се сниших още повече и клечах, докато престанах да усещам миризмата му. Пламъците пукаха в двете огнища, пушекът се стелеше под почернелия таван. Нямаше и следа от Нимю.

На посетителите беше поднесено вино с пушена риба и овесени питки. След това епископ Бедуйн взе думата и обясни на Норуена, че кралят на Силурия Гундлеус е дошъл в Думнония, за да предложи приятелството си на Великия крал, и тъй като минавал покрай Инис Уидрин, решил да прояви вежливост и да посети принц Мордред и неговата майка. Кралят бил донесъл някои подаръци на принца, каза Бедуйн, при което Гундлеус нехайно махна с ръка на носачите да излязат напред. Двамата войници отнесоха сандъка пред краката на Норуена. Принцесата не бе отронила нито дума до този момент. Тя продължи да мълчи и след като подаръците бяха извадени на килима пред нея. Сред тях имаше една хубава вълча кожа, две кожи от видра, една от бобър и една еленова кожа. Имаше и украшения — малка златна огърлица, няколко брошки, рог за пиене, покрит със сребърен обков, едно римско шише, направено от светлозелено стъкло с изящно оформен чучур и дръжка, наподобяваща венец. Празният сандък беше изнесен и в залата настана неловка тишина, тъй като никой не знаеше какво точно да каже. Гундлеус сочеше подаръците небрежно, епископ Бедуйн излъчваше доволство, Танабурс храчеше по някаква колона, продължавайки защитните си обреди, а Норуена гледаше в недоумение кралските подаръци, които в интерес на истината не бяха много щедри. От еленовата кожа можеше да се направи чифт ръкавици, кожите от видра бяха добри, но Норуена сигурно имаше и по-добри в плетените си кошове, а златната огърлица, която принцесата носеше на врата си, беше поне четири пъти по-тежка от тази, която лежеше в краката й. Брошките на Гундлеус бяха твърде леки, а рогът беше нащърбен. Само зеленото римско шише беше наистина ценно.

Накрая Бедуйн прекъсна неловкото мълчание:

— Даровете са прекрасни! Скъпи и прекрасни. Много щедро, кралю господарю.

Норуена кимна покорно в знак на съгласие. Детето започна да плаче и Рала, дойката, го отнесе в сянката зад колоните, даде му да суче и то млъкна.

— Престолонаследникът добре ли е? — проговори Гундлеус за първи път откакто беше влязъл в залата.

— Слава на Бога и на неговите светци, да — отвърна Норуена.