Звездни асове

— Чувала ли си се с Мегън? — попита Алекс.

Двамата седнаха заедно. Цялото пасажерско отделение беше пълно с кадети в униформите на „Перперикон“. Те бяха сребристо сиви със сини елементи по раменете, яката, лактите и маншетите. При мъжките коленете също имаха декоративни сини наколенници, докато дамските униформи бяха със сини полички.

— Да, видях се с нея преди малко. Тя има лекция по Основи на навигацията на средни и тежки космически съдове. Изглеждаше ентусиазирана.

— Това е хубаво!

Совалката плавно се скачи с една от многобройните докинг станции на Оазиса. Този космически комплекс представляваше най-просто казано кръгла плоска платформа покрита с огромен, прозрачен похлупак представляващ енергийно поле. Вътре под похлупака имаше цяла изкуствено поддържана екосистема, гори, потоци, езера, поляни. Между тях имаше прокарани многобройни алеи. Оазисът можеше да се оприличи на подвижен парк. В периферната му част имаше множество места за отдих, барове, заведения, два шопинг мола и дори един средно голям увеселителен парк. В централната част се намираше ректората — достолепно здание с блестяща фасада, изградена изцяло от метал и стъкло, което се издигаше високо почти докосвайки горната част на купола. Там се провеждаха лекциите на кадетите от целия флот. Около него бяха разположени още няколко по-малки постройки, които представляваха лаборатории и научноизследователски центрове, тъй като към всеки един флот бяха прикрепени цивилни научни екипи, използващи обиколките на военните, за да събират научни познания за космоса. Там се намираше и контролния център, от където Оазиса се управляваше, подобно на другите космически кораби. Като площ и размер той превъзхождаше дори флагманския кораб „Мадара“, но като възможности беше доста по-ограничен. Двигателите му можеха да развият едва четвърта светлинна скорост и му липсваше сериозно въоръжение, затова беше по-уязвим за атаки. Ето защо Оазисът и други подобни на него цивилни кораби съпровождаха флота в рутинните му патрули, но станеше ли напечено бързо се евакуираха на безопасно разстояние.

Всички кадети слязоха от совалката и се прекачиха в малко влакче, което бързо потегли към ректората. По пътя кадетите с разширени очи се наслаждаваха на красивите природни картини, покрай които преминаваха. Габриела беше особено впечатлена от едно малко и спокойно езеро, където причудливи птици подобни на жерави извършваха синхронни акробатични номера, досущ като ескадрила самолети. В центъра на езерцето с грация се извисяваше мраморната статуя на някой легендарен адмирал, служейки като ос на спиралите, които съществата оформяха. Когато влакчето профуча покрай него, птиците за момент се стрелнаха в неговата посока, подредени една зад друга. „Сякаш за да видят новодошлите кадети“ — с усмивка забеляза Габриела.