Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Преди половин година елитен отряд пилоти от екипажа на „Перперикон“ осъществи строго секретна разузнавателна мисия в тъмния сектор, дълбоко зад граничната плоскост — докато адмиралът казваше това, Лао Ян, който командваше „Перперикон“, отново поглади многозначително брадата си. — Резултатите — продължи Стаматов — ме накараха да направя тези обезпокоителни изводи. По всяка вероятност фракцията, ръководена от Гразър, е успяла да погълне другите две големи Аркусиански групировки. Ако това е вярно, сега Гразър реално е поел контрола на седемдесет процента от аркусианското пространство, заедно с неговите ресурси и армия.
С изключение на вицеадмирал Ян, останалите изглеждаха сякаш са ги полели със студен душ.
— Кой знае за това? — попита Бове.
— Президентът е уведомен веднага щом получихме доклада — каза адмирал Стаматов обръщайки се отново с лице към останалите си колеги — но тъй като информацията е несигурна, заповедите са да не се създава излишна паника.
— Сър, предлагам да променим разпоредбите за придвижване на снабдителните конвои. Нека да се движат минимум по осем съда, за да имат по-сигурна защита. Освен това е хубаво да преминем в повишена бойна готовност — предложи капитан Пиърс.
— Одобрявам предложението относно транспортерите и ще издам такава заповед до всички командири на Седми флот. Ще изпратя също така препоръка до командването на Шести флот и Мараите да предприемат същото — отговори адмирала. — Що се отнася до повишената бойна готовност, тя е в разрез с желанието на президента да не се създава излишна паника. Нашите добре обучени екипажи би трябвало към момента да са достатъчно добре подготвени, за да реагират ако събитията го изискват! — последното изречение на адмирала прозвуча по-скоро като заповед, отколкото като констатация.
Александър влезе в новата си квартира и стовари куфарите си на пода, след което се тръшна на леглото. Кадетските квартири на борда на „Перперикон“ бяха самостоятелни, макар и не много просторни. Обзавеждането беше семпло, но имаше всичко необходимо, за да могат кадетите да се учат и живеят, без да изпитват никакви затруднения. Тъкмо когато Алекс започна да се унася, старфонът му иззвъня. Беше Габриела:
— Бързо ела в стаята на Мегън! Сериозно е! — Алекс веднага скочи от леглото и излезе навън. В коридора, вратата намираща се срещу неговата квартира се отвори и от там се показа Зак, очевидно и той получил същото тревожно повикване. Стаята на Мегън се намираше малко по-надолу по коридора. Когато влязоха двете момчета видяха тяхната приятелка Мегън, седнала на леглото с лице скрито между двете ръце. Тя очевидно плачеше, а Габриела седеше до нея и се опитваше да я успокои.
— Изпадна в нервна криза — каза просто Габриела. В първия момент момчетата не знаеха какво да кажат.
— Аз не съм за тук…– изхлипа Мегън — няма да се справя… — Явно събитията от днес ѝ бяха дошли в повече.
Зак подви коляно и застана близо до нея:
— Глупости, разбира се, че мястото ти е тук.
— Не е…
— Днес реагира страхотно — продължи той — спаси целия кораб. Двете с Габриела постъпихте много смело, а твоите пилотски умения спасиха близо двеста човека от сигурна гибел!
— Мислиш ли? — продължаваше да хлипа Мегън.
— Да! Виж какво се случи с другия кораб!
Мегън сякаш се поуспокои и започна да говори по-отчетливо:
— Днес за малко не умряхме… не съм сигурна, че мога да живея така. Страх ме е…
— Всички ни е страх, но щом сме тук, значи сме най-добрите и можем да се справим с всичко! Сигурен съм, че и ти можеш да се справиш! — каза Зак с уверен, но мек тон. Четиримата приятели останаха още малко заедно докато Мегън се успокои, след което другите я оставиха да си почине. В коридора Алекс се обърна към Габриела:
— Ами ти добре ли си? — Габриела се усмихна горчиво и отговори:
— Все пак съм решила да ставам пилот на изтребител, би трябвало да съм подготвена за стресови ситуации.
Александър отново се прибра в стаята си, най-сетне сам. През главата му започнаха да хвърчат мисли, свързани с неговото собствено представяне до момента. Беше кадет от съвсем скоро, баща му беше легендарният Юлиян Стаматов. Той много силно искаше да се докаже, да бъде най-добрия, но за тези по-малко от двадесет и четири часа, в които беше кадет от флота му се струваше, че се представя по-зле в сравнение с неговите приятели. Когато аркусианците заплашваха да превземат кораба, Зак беше този, който предложи да се включат в битката. Също така Зак изцяло ръководеше действията им по време на престрелката с Аркусианците, заслугата беше изцяло негова. Момичетата пък спасиха целия кораб от гибел с адекватната си намеса, а той не беше в състояние да измисли дори едно свястно изречение, с което да успокои Мегън, та отново Зак свърши цялата работа. Да, той се представяше зле според собствените си изисквания.