Клетвата

— И Харлен казал на Рос какво е казала тя — довърши Брако.

— Казал си му?

Гласът на Глицки бе равен. Аш бе влязла в стаята и стоеше зад него, клатейки глава пред тази комична сцена.

Фиск кимна.

— Тя каза „след полунощ“, а той каза „десет часа“. И той само заяви, че тя е сбъркала. Станало е грешка.

— И след това, в минутата, когато Харлен е излязъл през вратата, той ѝ се е обадил по телефона. — Брако бе просто ужасен от гафа на партньора си. — За колко да се обзаложим?

— Спокойно, Дарел. — Глицки се обърна изненадващо търпеливо към Фиск. — Обикновено когато имате противоречащи си твърдения от двама свидетели, особено ако те са близко свързани, например женени, не е желателно да се съобщава на единия какво е казал другият, докато не ги изправиш заедно и не им посочиш противоречието. Това нека да ти е за поука.

— Да, сър. Сега разбрах. Направил съм грешка. Смятате ли, че е позвънил на жена си?

— Абсолютно — вметна Брако.

Аш се намеси иззад Глицки:

— Имате ли номера ѝ? Можете да ѝ се обадите и сам да я питате.

Фиск отговори, че ще опита. Докато се обаждаше, Брако започна да докладва на Глицки за разговора си с Брендън Дрискол. Когато Аш чу за кореспонденцията и компютърните файлове, веднага се включи:

— Какви са всички тия документи? Дори не ги спомена, докато беше пред съдебните заседатели.

— Каза ми, че не сте го питали за тях.

— Как да го питам? Не съм знаела, че съществуват извън компютрите на компанията. Той какво, откраднал ли ги е?

— Доколкото разбрах, изпратил си ги е по електронната поща, преди да му връчат заповедта.

— Значи ги е откраднал. Още ли са у дома му?

— Останах с такова впечатление, поне дискетите.

Аш се обърна към Глицки.

— Тези неща ни трябват, Ейб.

— Джеф Елиът вече ги има — напомни Брако.

— Край — каза Глицки. — Той е репортер. Никога няма да ги получим.

— Значи отиваме за оригиналите на Дрискол — каза Аш. — Къде ти са формулярите за обиск? Тук ли ги държиш?

— Може даже и да не ви трябват — каза Брако. — Дрискол просто търси начин да разбърка нещата в „Парнас“. Той е озлобен. Иска да си го върне на хората, особено на онези, които са създавали проблеми на Маркъм.

Аш кимна, но им каза все пак да вземат и заповед. Фиск се приближи към групичката, посърнал.

— Не си призна, че той ѝ се е обадил, но ми каза, че е сбъркала и си е променила мнението. Зарадва се, че съм аз. Възнамерявала да ме потърси. — Той погледна жално наоколо. — Десет часа.

— Обадил ѝ се е — изстреля Брако.

— Няма значение. — След Кенсинг Глицки бе във фаталистично настроение. — Жената така или иначе не би дала показания срещу съпруга си пред съда. Нищо не губим. Не е като с Кенсинг.

Двамата инспектори се спогледаха.

— Какво има с Кенсинг? — попита Брако.

Аш отново се намеси.

— Можете да го снемете от списъка. Има алиби за убийството на Карла. Тъкмо казвах на Ейб.