Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Марлин Аш преследваше две цели, но нямаше изобщо съмнение коя от тях щеше да бъде първа поред днес. На масата до подиума, където стоеше тя, бе основният заподозрян на Ейб Глицки за убийство. Макар да зачиташе мнението на Кларънс Джакман и уговорката, която двамата бяха направили с Харди, тя нито за момент не допускаше, че един от щатните специалисти в лекарската колегия на „Парнас“ ще разполага с някаква поверителна информация за финансови машинации на корпоративно ниво. Така че нея я интересуваше обвинението в убийство.
През изминалите няколко дни бе отделила много часове да проучва разпечатките от файлове, доставени от „Парнас“, по-специално за Кенсинг, жена му, с която живееха разделени, и отношенията им с Тим Маркъм. Историята никак не бе приятна. Без съмнение двамата мъже се бяха ненавиждали. Имаше някаква ирония, помисли си Марлин — може би защото четеше само едната страна от кореспонденцията — че Кенсинг като че ли ставаше по-дързък и по-заплашителен с разцъфтяването на връзката между бившата му жена и шефа му. Маркъм като че ли правеше всичко възможно, за да отстъпва пред исканията на Кенсинг — подтекстът бе, че иначе Кенсинг би разобличил шефовете си.
А сега, въпреки подготовката си, Аш като че ли не успяваше да порази целта. Държеше Кенсинг вече час и той учтиво отблъскваше всичките ѝ атаки с разумни отговори, които звучаха искрено.
Не се бе тревожил, че ще изгуби работата си по времето на Маркъм (както личеше ясно от кореспонденцията). Връзката между Маркъм и жена му бе защита срещу това. Всъщност смъртта на Маркъм на практика бе застрашила служебното му положение. Сега, когато управляваше доктор Рос, Кенсинг бе в служебен отпуск, което доказваше, че в известен смисъл Маркъм е бил негов, макар и неохотен защитник, а не заплаха.
Някога бе изпитвал гняв към Тим Маркъм и жена си. Разбира се. Не е ли човешко? Но между другото, в момента Кенсинг поддържаше една удовлетворяваща връзка. Така че сега, гледайки назад, осъзнаваше, че напускането от страна на жена му, макар и болезнено, му е предоставило една нова възможност. Не изпитваше повече никакъв гняв. Нещо повече, чувстваше се по-добре от Ан. Разводът протичаше без усложнения. Двамата си разменяха посещения.
Госпожа Аш не е била точно информирана. Не е имало никакво сбиване миналия уикенд. Ан е пострадала случайно. Не бе отправил никакви обвинения към нея, нито пък тя към него. Ан изпитвала мъка, гняв и искала да си го изкара на някого, защото Тим Маркъм я изоставил предната седмица. Гневът ѝ бил разбираем, от негова страна такъв нямало. Взел децата, докато тя се върне у дома. Само преди два дни двамата с Ан разговаряли няколко часа. За съжаление полицията останала с погрешно впечатление. По този въпрос госпожа Аш също е била неточно осведомена. Никога не е правил признание, че е убил Тим Маркъм. Не, разбира се, че не е. Не можеше да каже със сигурност какво ѝ се е счуло на Ан. Най-вероятно не го е разбрала. Не бе пожелал да обсъжда предварително показанията с нея предварително, защото адвокатът му го бе посъветвал да не го прави.
С готовност признаваше, че в случая с бебето Емилия бе изострил и без това напрегнатите отношения между него и „Парнас“. В този случай просто бе постъпил правилно и с това бе разгневил хората, отговарящи за парите в неговата компания. Това бе проблем, който постоянно се проявяваше навсякъде в медицината — парите срещу здравеопазването. Бе лекар и не се опитваше да прикрива своята позиция по този проблем. Това правеше ли го, попита той, виновен за нещо?
Бе дошъл тук доброволно. Можеше да се позове на Петата поправка, да не свидетелства в своя вреда, но не го бе направил. Искаше да изчисти нещата, да изчисти името си, за да може да се върне към своя живот и към пациентите си.
— Добре тогава, доктор Кенсинг — подхвана Марлин Аш накрая. — Вие сте последният човек, видял Карла Маркъм жива, нали?
— Не бих казал, госпожо. Предполагам, че това трябва да е бил нейният убиец.
Вълна от лек смях премина през заседателите.
— Кога си тръгнахте от къщата на Маркъм в нощта на смъртта на госпожа Маркъм?
— Малко след десет.
— И сте казали на лейтенант Глицки, че сте си отишли направо у дома, нали така?
— Да, госпожо. Така казах на лейтенанта. — Пое дъх, после се отпусна. — Но това не беше вярно. — Опрял сплетените си ръце на масата пред себе си, той се обърна към заседателите. — Лейтенант Глицки ме разпитва по този въпрос. Не исках да му кажа къде съм бил. Когато разговарях с адвоката си, той ме предупреди, че днес ще говоря под клетва. Каза ми, че показанията ми ще бъдат защитени и че ще пазите моята тайна. Съжалявам, че излъгах лейтенанта, но не си отидох направо вкъщи. Истината е, че съм алкохолик и…