Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Брендън му хвърли изпълнен с ярост поглед, после въздъхна и се предаде.
— Добре. Дойдох си тук, у дома.
— Благодаря ви. По кое време беше това?
— Не съм сигурен. Девет, девет и половина. Трябва да разберете, че моят свят току-що се бе разпаднал. Не държах много точна сметка за времето.
Брако кимна рязко.
— Сам ли бяхте?
Брендън вдигна ръка към челото си и затвори очи продължително.
— Да. Роджър работи до късно, както прави непрекъснато напоследък. Но му се обадих. Той тракаше на компютъра някакви сметки, нямаше клиенти в този момент и можехме да поговорим. Поне успяхме да поговорим. Това бе най-тежкият ми ден, просто най-ужасният. Почти бях решил да сляза до банката му, само и само да съм с него, но той ми каза, че ще се върне.
— Обадили сте му се в банката, след като сте се прибрали вкъщи в девет и трийсет?
— Да. Толкова бях разстроен, напълно разстроен.
— Дълго ли разговаряхте с Роджър?
— Не знам. Стори ми се твърде кратко, но нали знаете как е. Просто не мога да ви кажа колко време сме говорили. Честно.
Рос не беше ни най-малко затруднен да си спомни.
— Разговарях с Джеф Елиът тук, в офиса, до късно — каза той на Фиск. — Не знам колко точно е било, може би девет часът, нещо такова. Бе кошмарен ден, казвам ви. Най-после той свърши — макар че истински ме довърши чак като написа онази проклета колонка — и аз разбрах, че не мога да направя нищо повече, така че се качих в колата и си отидох вкъщи.
Младото и сериозно лице на Фиск се помрачи.
— Значи се прибрахте около девет и трийсет?
— Да, нещо такова. Защо, има някакъв проблем ли?
Фиск се почеса зад ухото.
— Само че, господине, според мен съпругата ви спомена май, че онази вечер сте се прибрали след полунощ.
Рос се позамисли, после се позасмя невесело.
— Не. Объркала се е с някоя друга нощ. Толкова често напоследък се прибирам вкъщи посред нощ, че сигурно вече смята това за нормално. Но не беше толкова късно. Може би беше десет най-много.
Глицки бе отлагал заниманието си с някои от административните си задължения колкото може по-дълго, но тази сутрин, още щом дойде на работа, ги подхвана. В продължение на три часа бе потопен в такива дреболии, като сумиране на километража, навъртян от инспекторите му със служебните автомобили. Сега дъвчеше последното си сухо парченце оризова питка и отпиваше остатъците от чая си, който бе придобил стайна температура. Така че когато Марлин Аш почука на вратата и си отвори, той бе в съответното бодро настроение.
Глицки се облегна назад и доволно отмести бумагите.
— Ти го разби — каза той.
Тя затвори тихо вратата, после се обърна към него и се облегна на стената, кръстосала лице на гърдите си.
— В зависимост от потвърждението на алибито му, което очаквам в следващите няколко часа, доктор Кенсинг не е заподозрян, поне за убийството на Карла. А това означава и за Маркъм, според мен.
Глицки я изгледа накриво и поклати глава.
— Той няма алиби.
— Не го е казал на теб. Но поиска закрила на тайната от големия съдебен състав.
— Като че ли аз ще кажа на някого.
— Искаше да е сигурен.
— И ти му вярваш? Какво е алибито?
Аш отпусна ръце и седна на един от сгъваемите столове срещу бюрото на Глицки.
— Нали знаеш оная история за онзи мъж от Дивия запад, който спял с жената на най-добрия си приятел по времето на убийство и бил обесен, защото не желаел да си признае, че е бил с жената? Нещо такова, само че не е намесено никакво спане.
— Бил е някъде, където не би трябвало да е?
— Много близо. Нещо такова, Ейб. Но повече не бих искала да се разпростирам дори и пред теб. Ако после се разчуе — а това никога не е изключено — искам да мога да твърдя, че не съм казала на никого. Вярвам го, бетон. Не го е извършил.
Все още изтегнат на стола си, Глицки размишлява известно време над тази нова реалност.
— Това е един от редките моменти, Марлин, когато оценявам ползата от нецензурните изрази. Наистина ли си напълно уверена, че няма как да е бил у Карла? Кой може да провери това?
— Не и в десет и четирийсет и пет, Ейб. Освен ако не е било по това време, а аз съм изпратила инспектор, който да го провери.
Но Глицки бе получил информацията от Харди и после сам бе отишъл да разговаря с Франк Хусик. Смяташе свидетелството на този човек за непоклатимо и времето на смъртта на Карла — за установено. Ако Кенсинг не е бил там в единайсет без четвърт, значи бе невинен. Би дал много, за да научи къде точно е бил лекарят, но знаеше, че няма вероятност да разбере това от когото и да е, най-малко от Марлин Аш.