Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Това накара всички да замълчат, докато Брако наруши тишината:
— Значи всичко се свежда до Карла?
Глицки кимна.
— Така изглежда. Има ли някой останал без алиби? Вие, момчета, говорихте ли с Дрискол?
— Да, аз говорих. Тази сутрин — отвърна Брако. — Може би се е обаждал по телефона.
— На кого?
— На партньора си Роджър. Смятах да проверя телефонните му разговори. Записал съм си го в списъка със задачи.
След момент Фиск живна.
— Не знам дали научихте, лейтенант, но имаме известен напредък по колата.
Харди трябваше да бъде във възторг. В края на краищата клиентът му вече не бе заподозрян. Бе останал на петия етаж, размишлявайки върху възможността да се види или с Глицки, или с Джакман, изчаквайки на една пейка пред полицейската зала за изслушване, докато Кенсинг излезе. Ерик му бе разказал как е минало, което бе до голяма степен точно както Харди бе предвидил.
Двамата мъже бяха отишли до „Джонс“, за да го отпразнуват, но обядът се бе оказал доста трезво занимание във всеки смисъл на думата. Харди направи няколко, както му се струваше, деликатни опита да разговори Ерик на тема приятелката му. Как се е разбирала Джудит Коен с Маркъм? А с Рос? Как се отнася към всички тези проблеми в „Парнас“, финансови и други, които създават на Кенсинг такива затруднения? Какви са им плановете заедно, ако изобщо имат такива?
Ерик беше относително отзивчив. Тя бе на щат в „Портола“ само от една година, след престоя ѝ в Университета на Южна Калифорния, стажа в „Джонс Хопкинс“ и два ангажимента по четири месеца — един в Африка и един в Южна Америка — към организацията „Медсен Сан Фронтиер“.
— Нали знаете, „Лекари без граница“. Но тя винаги го казва на френски. Има плакати в стаята си и дори стикер на калника на колата. Много се гордее с езиците си, френски и испански. И е много запалена по организацията, наистина. Мисля, че наполовина ме убеди да отида с нея следващия път — това лято в Нигерия, макар че има достатъчно да се върши и тук, в тази страна. Но ако от „Парнас“ наистина ме освободят… А и децата ми, не знам как ще го приемат. Спомняте ли си, когато решенията се вземаха лесно?
След като си взеха довиждане, Харди постоя на слънце на улица „Елис“, някъде по средата между своя кабинет и сградата на „Кроникъл“. Всичко трябваше да е свършило, знаеше това, но някак си не му се вярваше. Нямаше го познатото емоционално отпускане след привършването на един процес. Тук нещата не бяха приключили, не още.
Някой бе убил Тим Маркъм и членовете на семейството му. Някой бе убил поредица пациенти в „Портола“. А освен това оставаше уговорката му с Глицки. Двамата обменяха информацията си, а той бе посветен в нещо, което Ейб не знаеше. Това го измъчваше и го караше да се чувства като че ли дължи нещо на приятеля си, което бе абсурдно. Всъщност Харди по-скоро бе направил на Глицки голяма услуга.
Но каквито и да бяха усложненията, чувстваше, че се е замесил прекалено много, за да спре, дори ако нямаше кого да защитава.
Не можеше това да е краят. Не бе свършило.
Четвърта част
33
Сега вече Джеф Елиът нямаше причина да използва нещо от злепоставящите материали за Ерик Кенсинг, които Дрискол му бе предоставил. Щом докторът вече не бе заподозрян за убийството на Маркъм и семейството му, тогава бе просто частно лице със свои собствени лични проблеми, които не представляваха материал за новини — или поне не за онзи вид новини, които намираха място в „Градът говори“.
Харди седеше в стаичката на Елиът, а купчината листа, които Дрискол бе оставил там, стояха на масичката на колелца пред него. Бавно, една по една, той цял следобед прелиства страниците, докато Джеф работеше над следващата си колонка. Беше истински миш-маш от данни. Писмата до Кенсинг, които Елиът бе показал на Харди онзи ден например, се появяваха в течение на няколко месеца и бяха широко разпръснати сред другите документи. Също така докладните до Рос и до борда по различни въпроси, включително бебето Емилия и момчето Лопес — бяха подредени хронологически. Харди осъзна, че само грижливият прочит на всички документи, свързани с даден въпрос, можеше да доведе до някакво действително разбиране за значимостта на това нещо във времето.
Също така имаше поне сто докладни „към дело“. Официални протоколи — вероятно диктувани на Дрискол — за различни срещи и решения. Нищо не му се видя ново или важно. По-интересни за Харди, макар и далеч по-непонятни, бяха онези трийсет-четирийсет бележки и коментари, които Маркъм бе нахвърлял в съкратен вид вероятно за своя употреба. Бе очевидно, че е смятал тези документи за сигурни — вероятно защитени с парола, но Дрискол бе разбил защитата и се бе добрал до тях. Но колкото и да се опитваше, Харди не можеше да разбере кой знае какво от записаното.