Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
За миг Харди се замисли.
— Даваш ли си сметка, че това ти е алибито за убийство, Ерик?
Кенсинг бе непреклонен.
— Това не бива да излиза наяве.
Харди му хвърли един кос, разочарован поглед.
— Тогава най-добре стискай палци Глицки да не е говорил с Джудит.
— Ако е говорил, ще му кажа, че се е объркала. Не е било онази нощ.
Останалата част от разговора беше по-проста. Тя се проведе във фоайето на Съдебната палата. По време на пътуването си с колите през града двамата мъже бяха успели малко да се поуспокоят, макар Харди да бе осъзнал тревожната мисъл, че сега пък Джудит Коен няма алиби за времето на смъртта на Карла Маркъм. Но не смяташе да повдига този въпрос пред клиента си, не тази сутрин. Имаше други, по-неотложни грижи.
Започна разговора, като напомни на Кенсинг, че няма физически доказателства, които да го обвързват със смъртта на Маркъм или на Карла. Онова, което имаше значение в процесите, бе доказателствената част. Ако обвинението се увлече по мотивите или възможните мотиви, Харди посъветва Кенсинг да отговаря на въпросите учтиво. Не се налагаше да се противопоставя. Да не спори. Да се придържа към въпросите.
— Най-важното, Ерик, е да се измъкнеш от този списък на подлежащи на подозрение.
Лекцията продължи. Харди още един път предупреди клиента си да говори истината дори за обстоятелства, които му изглеждат крайно неприятни — между него и Маркъм, Маркъм и Ан, него и „Парнас“. Да казва цялата истина, особено за отиването си в бара в нощта на убийството на Карла. Ерик можеше да го вярва или не, но истината бе най-добрият приятел на невинните. А освен това именно защитата на свидетелската тайна бе основният смисъл на големия съдебен състав.
— Искаш да кажеш, че няма да се разнесе?
На Харди никак не му се искаше да го признае, но го направи.
— Не. Всичко се разнася, Ерик, от време на време. Но от големия състав информация наистина изтича рядко. Ако си спокоен и обясниш ситуацията, без да привличаш ненужно вниманието към нея, тя просто ще си отмине, след което повече няма да си заподозрян. — Държеше да му обясни това добре. — Защо големият състав ще се занимава с това, че си се отбил за няколко чашки в бара след един много тежък ден? Добре, ти си алкохолик и не трябва да пиеш, но престъплението, което се разглежда, е убийство, не алкохолизъм.
Харди трябваше да го накара да осъзнае този решаващ момент. Стояха сами край стената, върху която бяха изписани имената на убити полицаи. Вече минаваше девет часът, а Кенсинг трябваше да бъде горе до девет и трийсет. Шумът в приличащото на пещера фоайе се покачваше с увеличаването на движението на хора — полицаи и адвокати, както и постоянен поток от граждани, който понякога наистина изглеждаше огромна тълпа, особено тук. Харди се приближи на крачка до клиента си, почти притискайки го към стената, приковавайки го с погледа си.
— Чуй ме, Ерик. Ти си интелигентен човек, но в този момент позволяваш на страха и липсата на ясна преценка да ти навредят. Не те обвинявам, че си разтревожен. Моментът е страшничък, но не позволявай това да те заблуди за начина, по който ще изглеждаш на тези двайсет съдебни заседатели. Ти си лекар, уважаван гражданин, свидетел, който доброволно оказва съдействие по едно убийство. Не можеш да бъдеш заподозрян, защото просто не си бил в дома на Карла, когато е била застреляна. Бил си някъде другаде — къде точно, няма да има значение. След като веднъж съдиите чуят това, психологическото предимство е твое. Къде си бил, когато не си убивал Карла Маркъм, няма да представлява никаква новина, че да изтече като информация, също както цветът на вратовръзката, която си носил. Има само един човек, всъщност, който се вълнува от това, че си отишъл в този бар и си пил — самият ти. Така че не позволявай на обвинителката, на Марлин Аш… Не се оставяй да те обрисува като убиец. Ти не си такъв. Това е истина и е факт. — Харди дори опря пръст в гърдите на Кенсинг. — Осъзнай това. Приеми го. Дръж се така.
Но клиентът му все още не беше съвсем съгласен.
— Искаш да рискувам кариерата си заради това?
Харди помисли и отговори с равен тон:
— Ако се качиш горе и криеш нещо, това ще се разнася отвсякъде от тебе като воня и съдиите ще го надушат. И когато то неизбежно излезе на повърхността, ще си лъжесвидетелствал, което е подсъдно. Качи се там като невинен човек и такъв ще излезеш. Ако те хванат, че лъжеш, а Глицки непременно ще го направи, ако му дадеш време, най-вероятно ще те обвинят. Тогава ще бъдеш лъжесвидетел, ще си останеш пияница, а на това отгоре ще си и заподозрян в убийство. И какво ще стане с кариерата ти тогава?