Клетвата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #8
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-93-2
- Переводчик: Димитър Бърдарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Клетвата». Краткое содержание книги:
„Клетвата“ е една експлозивна история за лоша медицина и жестока справедливост, в която адвокатът Дизмъс Харди и полицаят Ейб Глицки се изправят един срещу друг в най-опасния случай, с който някога са се сблъсквали.
Когато шефът на най-голямата здравна организация в Сан Франциско умира в собствената си болница, никой не се съмнява, че причината са тежките наранявания, получени при автомобилна катастрофа. Но аутопсията разкрива нещо различно.
Ейб Глицки, макар и спъван от лутането на двамата назначени с политически протекции полицаи, бързо взима на прицел дежурния лекар Ерик Кенсинг. Изпаднал в отчаяние, Ерик се обръща за защита към Харди. Докато напрежението нараства, Харди поема инициативата, убеден, че убийството не е свързано с неговия клиент, а с обкръжението, в което работи.
Харди стига до ужасяващата истина, че много пациенти умират, жертви на убийство. Разкрива заговор на алчност и насилие, отнемащ човешкия живот, който всеки лекар се е заклел да пази.
В „Клетвата“ Джон Лескроарт е в най-добрата си форма.
A particularly strong plot. – Los Angeles Times
Topical and full of intrigue. – Milwaukee Journal Sentinel
Doctor Eric Kensing is living in fear that he is about to be indicted for the death of a patient. That patient was his boss, Tim Markham. But Kensing and Markham aren't just connected by work – Kensing's wife is one of Markham 's many lovers. It's not looking good for Kensing, so he enlists the help of lawyer Dismas Hardy. Some say Kensing is not worth saving, although others say that Kensing is a special doctor, prepared to do anything to save a patient's life, even defying proper medical procedure. Despite all the damning evidence, Hardy becomes increasingly sure that Kensing is innocent. Against mounting pressure for an arrest, Hardy knows that the only way to save Kensing is to find the real murderer. And like Kensing, he seems to be working within a system that is set up to thwart him and any attempt at real justice…
Фиск и Брако бяха решили, че главната им задача е да съберат фактите, които дотогава не бяха събрали. За да извършат това най-добре, бяха решили да се разделят. На Брако се бе паднал Брендън Дрискол, на когото се бе обадил от Съдебната палата и двамата си бяха уговорили среща. Заподозреният изглеждаше въодушевен.
Дрискол се бе издокарал за разпита — изгладени официални панталони, лъснати елегантни обувки, сако и вратовръзка. Когато отвори вратата, първият въпрос на Брако беше дали не се кани да излиза.
Отговорът го удиви:
— Не се ли познаваме отнякъде?
— Струва ми се, че не. Не. — После показа значката си. — Инспектор Брако. „Убийства“.
— Да, знам. Влезте, влезте.
Двамата се отправиха към всекидневната по коридора вляво от преддверието на апартамента. Стаята бе светла и това впечатление се усилваше от косото слънце, греещо през отворените прозорци и придаващо ефекта на бяло върху бяло. От японска каменна скулптура в ъгъла успокояващо бълбукаше вода.
Неочаквано Брако почувства силно неудобство. Не можеше да разпознае лицето на другия човек, но усещането за разпознаване бе непоколебимо и някак си променяше динамиката помежду им. Дрискол посочи един от столовете, после седна напряко в дъното на стаята, на канапето, почти излягайки се, опънал едната си ръка върху възглавниците. Брако извади касетофона си, включи го и го постави на стъкления плот на масичката до голям плосък поднос със ситен бял пясък и гладки камъчета. След като произнесе стандартното си въведение, полицаят най-после погледна отново потенциалния заподозрян.
— Ще мина направо към същината, господин Дрискол. Доколкото разбирам, вие сте били в къщата на Карла Маркъм от късния следобед до вечерта в деня, когато съпругът ѝ е бил убит.
— Да. Така е.
— Спомняте ли си какво правихте по-късно същата вечер?
Очевидно въпросът бе неочакван и неприятен.
— Какво съм правил? Аз? Защо?
— Ако може, просто отговорете на въпроса.
— Е, не мога просто да отговоря на въпроса без причина. Защо се интересувате какво съм правил по-късно онази вечер? Мислех, че идвате тук да говорим за доктор Рос или за доктор Кенсинг, че може би господин Елиът е намерил нещо в това, което съм му дал.
— Джеф Елиът? Какво сте му дали?
Дрискол бе донякъде възстановил самочувствието си след удара.
— Някои мои документи от работата. Доказателствени материали, както може би вие ги наричате. Макар че големият съдебен състав като че ли не се заинтересува, когато свидетелствах пред тях.
— Смятате, че тези документи съдържат данни, които се отнасят до смъртта на господин Маркъм?
— Абсолютно. Естествено, че съдържат. Няма начин.
— И вие все още имате копие от тях тук?
Дрискол се поколеба за момент, после поклати глава.
— Не. Дадох ги всичките на господин Елиът.
Брако не повярва на това нито за миг.
— И все пак смятахте, че идвам тук, за да разговарям с вас за тях?
— Мислех, че сигурно сте говорили с него.
— Не съм. — Брако погледна Дрискол в очите. — Но може би трябва да го направя.
— Като си мисля сега, той може би няма да ви ги покаже. Пази си източниците, нали разбирате. Но бих могъл да му се обадя, да си ги взема обратно и след това да ви уведомя.
— Това може и да е полезно — съгласи се Брако. — Или пък можем да изискаме заповед за обиск и да отидем да ги прегледаме сами.
Дрискол високомерно поклати глава.
— Много сте закъснели, сержант. Рос е изтрил всичко съществено досега. Поне всичко за него и Тим.
— Но казвате, че сте ги имали и сте ги дали на Джеф Елиът.
Той сви високомерно рамене.
— Не съм чел всичко, но там имаше някои определено провокиращи моменти, ако разбирате какво имам предвид. Той определено се канеше да уволни Рос, знаете ли?
— Маркъм?
— Сигурен съм, че Рос вземаше подкупи, за да включва лекарства в списъка. Тим също го разбра след случая със синустоп. Просто му трябваха още малко доказателства, преди да може да го обвини директно. Но ако четете между редовете, то се вижда. Нещата между тях бяха приключили.
Брако реши повече да не притиска Дрискол по въпроса дали пази копие от своите документи и какво би могло да се съдържа в тях. Днес бе дошъл тук да говори за вторник вечер и се върна на темата.
— Все още се интересувам за времето, след като сте напуснали дома на Маркъм.