Тайната порта [bg]

Автор: Хикман Кэти
Серия: Тайната порта #1
Год: 2014
Язык: болгарский
Год: Кръгозор
ISBN: 978-954-771-330-7
Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
Жанр: Историческая проза

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.

Перейти на страницу:

— О, беше умна, в това няма спор. Беше почти равна на валиде, но не съвсем — отбеляза Анета.

След това проследи погледа на Силия, която оглеждаше апартамента за последен път, но не забеляза нито тъга, нито тревога, а по-скоро някаква загадъчна жизнерадост, почти възбуда от нещо, което си знаеше само тя.

— Тук е толкова тихо, не мислиш ли? — Силия отиде до вратата и се огледа. Потрепери. — Спомняш ли си последния път, когато бяхме тук заедно? — попита през смях. — Онзи път, когато Есперанца Малхи ни уплаши толкова много?

— Да, спомням си.

— А сега всички отидоха да видят подаръка на англичаните, великолепния орган, който сам може да свири музика. Ти знаеше ли това? — заговори бързо Силия. — Днес следобед са го поднесли на султана.

— Но ти не поиска да отидеш, така ли?

— Не — промълви Силия и примигна, поставяйки ръка върху мястото на вече постоянната си болка.

— Разкажи ми за валиде.

— О, беше много мила, знаеш я каква може да бъде… — отвърна Силия и започна да крачи неспокойно из стаята.

— Знам ли наистина? — в ума на Анета се промъкна леко подозрение. — Какво ти каза тя?

— Нищо — отговори Силия, но не я погледна в очите.

— Тогава ти какво й каза?

— Ами… нищо.

— Изглеждаш… различна.

— Така ли?

— Да.

Докато Анета я наблюдаваше, върху бузите на Силия се появиха две червени петна.

— Гъсчице?

Силия не отговори.

— О, гъсчице! — въздъхна Анета и се отпусна тежко на дивана. — И казваш, че още не са ти казали къде да отидеш? Сега, когато вече не си гьозде?

— Трябва да чакам тук…

— Какво?

— Падането на нощта.

За един предълъг миг се възцари абсолютна тишина.

— Падането на нощта ли? Какво ще се случи тогава? — попита предпазливо Анета.

Силия пак не отговори. Съзерцаваше предмета, който беше извадила от нишата — нещо кръгло и метално.

— Какво ще се случи, когато падне нощта? — не се предаваше приятелката й.

Най-сетне Силия се обърна към нея със светнали очи.

— Портата на птичарника, Анета! Тя казва, че мога да го видя там, един последен път!

— И това ти го каза тя?! — смая се Анета.

Но Силия като че ли не я чуваше.

— Ако можех да го видя за последен път, да видя лицето му, да чуя гласа му, мисля, че ще мога да бъда щастлива! — вдигна глава. — Защото, виждаш ли, сигурна съм, че той е тук! Изпратил ми е това! Виж! — натисна лостчето и компендиумът в ръката й се отвори.

— Ама това си ти! — възкликна Анета, когато погледна миниатюрата.

— Бях аз. Някога имаше една млада жена, наречена Силия Лампри — изрече с тъга Силия, загледана в картината. — Но вече не си я спомням, Анета. Тя е изгубена… няма я…

— Но Портата на птичарника… Няма ли да…

— Имам благословията й.

— Но това е капан и ти го знаеш!

— Но трябва да отида, не разбираш ли? Бих дала всичко, всичко на този свят, за да го видя един последен път! Това е моят единствен шанс и аз трябва да се възползвам от него.

— Но не трябва! — извика уплашено Анета. — Това е капан! Тя те проверява, не разбираш ли? Иска да види на кого си лоялна. Ако отидеш, значи не си издържала проверката!

— Но аз вече съм била там, Анета. Вече съм излизала през онази порта. Когато бях там онази нощ, стоях на прага и за миг почти си припомних какво означава да бъдеш свободен — огледа стаята без прозорци. Очите й бяха много ярки, почти трескави. — Не мога повече, Анета! Просто не мога!

— Напротив, можеш. И аз ще ти помогна, както винаги съм ти помагала.

— Не!

— Не отивай! Не ме напускай! — Анета вече плачеше. — Ако отидеш там тази нощ, никога повече няма да се върнеш! Тя няма да ти позволи да се върнеш. Знаеш го не по-зле от мен!

Но Силия не й отговори. Само прегърна Анета, целуна я по бузата и погали косата й.

— Разбира се, че ще се върна, глупаче! Просто ще го видя за последен път, така ми обеща валиде — започна да люлее нежно приятелката си. — Е, сега кой е гъската, а?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?