Тайната порта [bg]

— В такъв случай не би обърнал внимание и на скромната книга.

— Електронна тогава!

— И надали би си кореспондирал с главния библиотекар.

— Какво? Когато си имаме тези зашеметяващи нови професори по киберпространствени изследвания в Оксфордския интернет институт? Не, разбира се!

Елизабет се разсмя. Ентусиазмът на доктор Алис по технологиите беше легендарен сред доста по-младите й колеги, повечето от които, както обичаше да се изразява тя, все още гледаха като паднали от Марс дори най-обикновения видеоплейър.

— А ето и ръкописа, в който беше скрит онзи фрагмент!

Елизабет развълнувано взе един от томовете. Книгата се оказа по-малка, отколкото я помнеше. „Бодли, опус 10“ — разчете каталожния номер в бележника си.

— Да, ето го и него, Опус астрономикус кворум прима де сфера планетариум.

Ръкописът очевидно бе подвързан доста по-късно, отколкото бе подарен, но въпреки това, когато разлисти страниците му, от тях се надигна онзи едва доловим аромат на пипер, като от вътрешността на стар морски сандък. Четиристотин години. Четиристотин години пълен мрак. Фразата отново я връхлетя.

— Знаеш ли, все още се удивлявам, че и до днес някои от заглавията в каталозите са на латински — изрече доктор Алис, прекъсвайки мечтанието й.

— Не бих се притеснявала за това. Съвсем скоро ще можем да четем ръкописи като този и онлайн, в това изобщо не се съмнявам — отбеляза Елизабет. — Но все пак няма да бъде същото, нали?

— Което означава? — изгледа я с присвити очи доктор Алис.

— Ами… Знам как се почувствах, когато открих фрагмента. Как се почувствах, когато си дадох сметка, че държа в ръка компендиума на Пол Пиндар. Как се чувствам, докато гледам това тук — и посочи с очи книгите.

— Скъпа моя, винаги си била непоправим романтик!

— Така ли мислиш? — погледна я Елизабет. — Но аз не мисля така. Според мен това се дължи на факта, че това са били… човешки неща. Пипани са, върху тях е писано, дишано е от други хора, преди стотици години. И сякаш по някакъв странен начин те са задържали в себе си миналото, историите на хората, на които някога са принадлежали. Тази страница, която сега докосвам, някога е била докосвана от някой неизвестен астроном, писал на сирийски — сви рамене. — Кой е бил той, имаш ли някаква представа? Но не мисля, че някога ще разберем, нито пък ще научим как един търговец от компанията „Левант“ се е сдобил с подобен ръкопис.

— Напълно си права. Всъщност съм съгласна с теб. Но освен това знам колко произволни могат да бъдат тези неща. И че винаги трябва да внимаваме, скъпа, да не влагаме в тях смисъл, повече от този, който съдържат — доктор Алис пое книгата от ръката й и огледа една от страниците. — Знаем поне, че е имал много красив почерк — отбеляза замислено, разглеждайки думите в черно и червено. — Както и око за цветовете. Мога да ти кажа и нещо друго — това не е учебник, както казва каталогът, а по-скоро астрономически бележник. Виж, някои от страниците все още са празни!