Тайната порта [bg]

— Госпожице Стейвли, добре ли сте? — извика Ара Метин, забелязвайки, че лицето на Елизабет е пребледняло като платно.

— Да.

— Изглеждате зле. Моля, седнете! — и я подхвана под лакътя.

— Не, благодаря.

— Тогава чаша вода?

Но Елизабет като че ли не го чуваше.

— „Там, където се намира другата ми половина, се намира и сърцето ми“ — изрече на глас. — Не разбирате ли? Много е просто — означава точно това, което казва. Това е нещо като игра, загадка, ако ви харесва повече. Това наистина е другата половина, но не само на двата портрета. Мисля, че се има предвид, че тя е неговата друга половина — сведе очи към портрета на момичето, към спокойните й очи, порцелановата кожа.

— Другата половина на сърцето му, на неговата душа. И тя наистина се намира тук, в този дворец!

„Значи той е знаел, през цялото време е знаел, че тя е тук“ — помисли си тя. Възможно ли е Пол Пиндар, подобно на Томас Далъм, някак си да е успял да погледне също през решетката в стената и да я види? По гърба на Елизабет пролазиха тръпки. Ами Силия? Досега винаги си я бе представяла като смееща се и тичаща към него през пустия двор. Но очевидно изобщо не е било така. Той е знаел и я е оставил тук.

— Но аз определено не смятам, че можете със сигурност да знаете… — тъкмо казваше Ара Метин.

— Но аз смятам, че знам! — отсече убедено Елизабет. — През цялото това време просто предполагах. Предполагах и се догаждах. Просто нямаше върху какво да стъпя. Но този път наистина разполагам с доказателство! — обърна се и му се усмихна тъжно. — Вижте тук! — посочи отново към нарисувания на портрета компендиум и към долната му половина, където би трябвало да се намира миниатюрата на Силия. — На този тук няма миниатюра, защото Пиндар не е бил нарисуван с този компендиум, тъй като по някакъв неизвестен начин оригиналът е завършил пътя си тук, в двореца. Не вярвам някога да разберем точно как или защо. Но все пак на негово място има нещо.