Тайната порта [bg]

— Напълно сте права. В началото действително не ни беше интересно. Обикновено работя върху текстове, които са на велен, върху ръкописи, които са доста по-стари от този тук. Но за ваш късмет колегата, който обикновено работи върху по-модерните неща, в момента е в отпуск, затова го прехвърлиха на мен. Заинтригува ме историята — бяло английско момиче, което завършва като робиня в харема на турския султан. Дори нямах представа, че е имало такива неща като бели роби! — обърна се към Елизабет. — А после забелязах нещо. Нещо, което особено след онова, което току-що ми казахте, мисля, че трябва да видите сама! Ще ми бъде по-лесно да ви обясня, ако ви го покажа!

И набра нещо на клавиатурата на лаптопа.

— Първото, което правим днес с ръкописите, е да ги фотографираме дигитално, което е логично. И ето я нашата снимка.

На екрана излезе изображение на фрагмента.

— Стабилна, добра секретарска ръка — отбеляза доктор Алис, като се вторачи в екрана. — Чете се много лесно. Всеки добър студент може да го направи. Какво още ни казва обаче това?

— Ами хартията почти със сигурност е османска, въпреки че има леки отпечатъци на използван печат, вероятно от друга страница, която не е оцеляла и е италианска. По-точно венецианска.

— Аха! Ето откъде идва теорията ви за монахинята — кимна Елизабет, а после поясни на доктор Алис: — Спомняш ли си, че ти казах, че монахините били от манастира „Санта Клара“ във Венеция?

— Окей. Нещо друго?

— Така. Първото, което ми направи впечатление, е колко голяма част от хартията всъщност е празна! Вижте колко широки са тези полета! — посочи към третирания оригинал. — Но онова, което ми направи най-силно впечатление, беше обратното — изкара на екрана втора снимка. — Както виждате, тя е празна, напълно бяла.

— И какво от това?

— Това, че през шестнайсети век хартията е била много ценна и скъпа. Прекалено скъпа, за да се оставят неизползвани толкова големи части от нея. Както ви казах, по-голямата част от работата ми напоследък е върху велен, върху ръкописи, които са много по-стари от този. Веленът е бил толкова ценен, че през Средновековието монасите измислили техника за измиване на велена, а след това изтриване на написаното, за да го използват повторно, да напишат нещо ново върху оригиналния текст.

— Говорите за палимпсестите ли? — намеси се доктор Алис.

— Точно за тях. Та си имаме една технология, нарича се рентгеново флуоресцентно изображение, която ни позволява да надникнем под повърхностния текст и да прочетем изтрития текст под него.

— Да не би да искате да ни кажете, че сте използвали тази техника и върху този текст? — светнаха очите на доктор Алис.

— Не, върху този не — засмя се Ричард Омар. — Но тази техника ми даде идея. За този фрагмент използвах един доста простичък софтуер, не по-сложен от добрия стар фотошоп — пауза. — Всеки добър студент може да се справи.

— Напълно сте прав. Приемам критиката! — кимна тържествено доктор Алис. — А сега бъдете добър и ни кажете какво сте открили, защото вече сме на нокти!