Тайната порта [bg]

— Колко много?

— Много много — усмихна се той. — Още по времето на султан Ахмед, сина на Мехмед III. Изглежда, че за разлика от баща си, султан Ахмед е бил много религиозен човек и е смятал, че органът, подарен от английската кралица, е… Как го казвате вие?… Има изображения на човешки същества, което не е позволено в исляма…

Елизабет си представи ангелите с тромпетите и храста с пойните птички.

— Идолопоклоннически? — предположи.

— Да, точно това е думата — идолопоклоннически.

— И е бил унищожен?

— Опасявам се, че е станало така. Не е останала нито следа от подаръка на търговците — изглеждаше искрено разочарован, че не може да й помогне.

— Разбирам — кимна Елизабет и се изправи. — Много ви благодаря за отделеното време!

— Но има нещо друго, госпожице Стейвли!

— Да?

— Има едно нещо, което според колегата ми би представлявало интерес за вас.

— Така ли? — Елизабет се обърна и видя, че той държи малък предмет в дланта си. Предметът беше опакован в торбичка, изработена от избеляло червено кадифе. — Какво е това?

— Открито е сред дворцовите архиви, свързани с тази английска мисия. Но никой не знае как точно се е озовал там. Все пак има конкретна дата — 1599 година по европейския календар!

Елизабет пое предмета от него. През избелялото кадифе усети солидната тежест на нещо метално, лежащо в дланта й — кръгъл и гладък предмет, с приблизителната форма на старомоден джобен часовник. С вкочанени пръсти Елизабет дръпна връзките на торбичката и изсипа внимателно съдържанието му в ръката си. Предметът се оказа по-малък, отколкото беше очаквала и имаше вид на много стар. Месинговият капак, украсен с нежни цветя и листа, почти беше изгубил блясъка си.

— Отворете го. Колегата ми смята, че това е някакъв вид астрономически уред! — подкани я Ара Метин.

С помощта на палеца си Елизабет внимателно вдигна лостчето в основата. Капачето се отвори леко, като че ли бе направено току-що, и разкри няколко части. Тя се загледа мълчаливо в него. Накрая изрече:

— Това е компендиум.

— Значи вече сте виждали такова нещо? — възкликна изненадано домакинът й.

— Само на картина. По-точно на портрет.

В продължение на няколко секунди тя не можеше да стори нищо друго, освен да се диви на майсторската изработка на уреда.

— Това е квадрант — посочи с показалец към задната част. — А това е магнитен компас. Това е часовник. А на гърба на капака, тук, виждате ли гравюрите? Това е таблица на географските ширини на градовете в Европа и из Леванта. — Елизабет вдигна компендиума на нивото на очите си. И наистина — в долната половина на двете горни части имаше две капачета с панти, които се придържаха от миниатюрни лостчета във формата на лява и дясна ръка. А тук, на дъното, ако не се лъжа… — погледна го. — Може ли?

Той кимна и тя освободи леко лостчетата, разкривайки тайно отделение.