![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Калатин се огледа, за да се увери, че никой не ги подслушва.
— Предполагам, че консулът се е уплашил. Нищо чудно, след като е извън строя и тъй нататък.
— Откъде можеш да знаеш какво мисли Публий? — раздразнено отвърна Квинт. — Той изобщо не е глупак.
— Ти пък сякаш знаеш какъв е консулът, новобранец — озъби му се Цинций.
Квинт се намръщи, но прояви благоразумието да не отговаря. Цинций изглеждаше готов за сбиване, а беше два пъти по-едър от Квинт.
— Защо Публий не се възползва от шанса, когато Ханибал му предложи сражение пред лагера ни? — продължи Цинций. — Ама че възможност, а?
Всички кимнаха в знак на съгласие.
— За мен това си е страхливост — заяви Цинций, който започваше да се разпалва.
Квинт се ядоса.
— Най-добре е да се биеш на място и в ден, които ти избираш — заяви той, спомняйки си думите на баща си. — Всички го знаете! В момента не можем да избираме нито мястото, нито времето, а тъй като Публий е ранен, това едва ли ще се промени в близко бъдеще. Много по-разумно е да останем на сигурно в лагера. Помислете какво би могло да се случи иначе.
Цинций го изгледа кръвнишки, но като видя, че останалите мълчат навъсени, предпочете да премълчи.
Самият Квинт също беше недоволен. Храбростта на Публий беше неоспорима, но тази на Флак беше друг въпрос. Беше му невероятно трудно дори да помисли така за бъдещия си зет, но реалността на станалото при Тицин не можеше да се отрече. Флак беше излязъл по свое искане с конницата на онази злополучна разузнавателна мисия. Все още не на себе си от радост, че може да участва в патрула, Квинт също бе там. Двамата с баща му видяха Флак в началото на сблъсъка, но не и след това. Появи се едва следобед, когато очуканите останки от патрула отстъпиха зад Тицин и се добраха до римския лагер. Оказа се, че си е спестил битката. Щом видял, че картагенците надделяват, Флак препуснал обратно за помощ. Естествено, старшите трибуни отказали да поведат легионите си през временния мост и да ги изправят срещу противник, състоящ се изцяло от конници. „Какво можех да направя?“ — искрено бе попитал Флак.
Разбира се, нямаше как да се усъмнят във версията му. Събитията се бяха развили много бързо. Трябваше просто да приемат думите му. Макар да не каза нищо пред Квинт, Фабриций очевидно беше смутен от мисълта, че Флак може да е просто страхливец. Квинт споделяше чувствата му. Макар че беше изпълнен с ужас по време на битката, той поне беше останал и се бе сражавал с врага. Аврелия не биваше да се омъжва за човек, който не остава с другарите си в битка, независимо какви са връзките и положението му. Квинт разръчка огъня с една съчка и се опита да мисли за нещо друго. С раздразнение откри, че останалите са подновили мрачния си разговор.
— Конярят ми пие с някои от легионерите, които охраняват палатката на Публий — каза Лициний. — Те казали, че огромен картагенски флот атакувал Лилибеум в Сицилия.
— Не! — възкликна Цинций.
Лициний кимна скръбно.
— Вече е сигурно, че Семпроний Лонг няма да ни дойде на помощ.
— Откъде си толкова сигурен? — остро попита Квинт.
— Войниците се заклели в гробовете на майките си, че било истина.
Квинт го изгледа със съмнение.
— Тогава защо не съм го чул от някой друг?
— Защото би трябвало да се пази в най-строга тайна — отвърна Лициний.
— Е, аз пък чух, че цялото племе бои е поело на север да се присъедини към Ханибал — намеси се Цинций. — Ако е вярно, те и гугите ще ни приклещят от двете страни.
Квинт си спомни какво му беше казал баща му. Че в някаква ферма наблизо от корема на една крава извадили чудовищно теле, чиито органи били навън. При това уродливото създание било живо. Познат на Фабриций офицер го видял, докато бил на патрул. „Престани“, помисли си Квинт и стисна зъби.
— Да не прекаляваме — каза той. — Тези истории са пълна измислица.
— Дали? Ами ако боговете са ни ядосани? — отвърна Лициний. — Вчера отидох в храма на Плаценция да направя приношение и жреците казаха, че свещените пилета не се хранели. Какво по-добро доказателство ти трябва?
Гневът на Квинт преля.
— Какво, направо да се предадем на Ханибал ли?
Лицето на Лициний пламна.
— Разбира се, че не!
Квинт се обърна към Цинций, който поклати глава.
— Тогава си затваряйте проклетите усти! Подобни приказки са ужасни за бойния дух. Ние сме конници, забравихте ли? Обикновените войници гледат нас за пример и не бива да изпълваме сърцата им със страх.
Засрамени, останалите изведнъж се заинтересуваха живо от сандалите си.