Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Господин Дьо Роан дойде същата вечер. Преди това бе изпратил кошница с токайско вино и други специалитети, все едно че трябваше да вечеря у Гимарили или у госпожица Данжевил. Тази подробност, както и много други, не убягна на Жана. Тя нарочно не нареди да поднесат от деликатесите на кардинала и като започна с известна нежност разговора си с него, когато останаха сами, каза:
— Наистина, монсеньор, има нещо, което ме огорчава много.
— Какво говорите, графиньо! — възкликна с престорена раздразнителност господин Дьо Роан, която невинаги е белег, че човек наистина е подразнен.
— Е, добре, монсеньор, причината за моето разочарование е, че вие не само не ме обичате вече, но и никога не сте ме обичали.
— О, графиньо! — възкликна кардиналът.
— Не се опечалявайте, монсеньор, напълно безразлично ми е.
— А защо ви е безразлично?
— Защото аз не ви обичам.
— Графиньо, знаете ли, че никак не е любезно от ваша страна това, което имах честта да чуя?
— Вярно е, че не започваме с любезности, но това е истината, нека я отбележим.
— Каква истина?
— Че никога не съм ви обичала, монсеньор, а и вие също не сте ме обичали.
— О, колкото до мен, не бива да се казва — извика с почти искрен тон принцът. — Графиньо, аз съм изпитвал много обич към вас. Не ме приравнявайте със себе си.
— Хайде, монсеньор, нека се уважаваме достатъчно, за да си кажем истината.
— А каква е истината?
— Между нас има връзка, много по-силна от любовта.
— Коя?
— Интересът.
— Интересът? Не, графиньо!
— Монсеньор, ще ви кажа, както нормандският селянин от бесилото е казал на своя син: „Ако си отвратен, не отвращавай и другите.“ Не! Всеки от двама ни се води от своя интерес, монсеньор.
— Е, добре, да видим, графиньо! Да предположим, че се водим от някакъв интерес. Как мога да послужа аз на вашите интереси, а вие на моите?
— Най-напред, монсеньор, имам желание да поспоря с вас.
— Добре, графиньо.
— Вие проявихте недоверие към мен, тоест липса на уважение.
— Аз? А кога, моля ви?
— Кога? Ще отречете ли, че след като хитро узнахте подробностите…
— За какво, графиньо?
— За вкуса на известна дама към един предмет. Вие направихте всичко възможно да задоволите нейното желание, без да ми кажете нещо.
— Да извлека подробности, да открия желанието на известна дама за един предмет, да задоволя нейното желание! Графиньо, вие сте просто загадка, сфинкс. Ах, наистина бях видял добре главата, шията на жената, но все още не бях съзрял ноктите на лъва. Изглежда, ей сега ще ми ги покажете, е, добре…
— Е, не, няма да ви покажа нищо, монсеньор, тъй като вече нямате желание нищо да видите. Ще ви дам чисто и просто отговора на загадката: подробностите се отнасят за случилото се във Версай, известната дама е кралицата, задоволяването на желанието на Мария-Антоанета е покупката на прочутото колие, която направихте вчера от господата Бьомер и Босанж.
— Графиньо! — прошепна колебливо и пребледнял кардиналът.
Жана спря своя прям поглед върху него.
— Хайде — каза тя, — защо ме гледате така смутен, вчера не сключихте ли сделката с бижутерите на Ке дьо л’Екол?
Един Роан не лъже, дори пред жена. Кардиналът млъкна.
И тъй като щеше да се изчерви, нещо, което един мъж никога не прощава на жената, причинила това чувство, Жана побърза да хване ръката на кардинала.
— Извинете, мой принце — каза тя, — бързам да ви кажа в какво се лъжете за мен. Вие сметнахте, че съм глупава и зла.
— О, графиньо!
— Най-после…
— Нито дума повече. Оставете ме да кажа и аз. Ще ви убедя може би защото от днес виждам ясно с кого имам работа. Очаквах да намеря във ваше лице една красива жена, умна и очарователна метреса. Вие сте много повече. Чуйте!
Жана се приближи до кардинала и сложи ръката си в неговите ръце.
— Вие се съгласихте да станете моя метреса, скъпа приятелко, без да ме обичате. Сама ми го казахте — продължи господин Дьо Роан.
— И пак го повтарям — каза госпожа Дьо ла Мот.
— Значи имате някаква цел?
— Нима има нужда да ви обяснявам?
— Не, аз предугаждам. Искате да забогатея. Не е ли вярно, че щом забогатея, първата ми грижа ще бъде да осигуря вашия успех? Така ли е, или съм сбъркал?
— Не сте се излъгали, монсеньор, точно така е. Само, повярвайте ми, без да говоря излишни неща, аз не преследвах тази цел сред неприязън и отвращение, пътят беше приятен.
— Вие сте мила жена, графиньо, истинско удоволствие е да се разговаря с вас за работа. Казах, че сте отгатнали точно, знаете, че изпитвам към вас почтителна преданост.