Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
„Как! — извика той. — Кралицата на Франция се отказва от това, от което нямаше да се откаже дори жената на главния финансист откупвач на данъците във Франция? Как! Кралицата може да допусне да види някой ден госпожа Некер, нагиздена с тези диаманти!“
Господин Дьо Роан още не знаеше, че португалският посланик се е договарял за колието. Аз му казах. Той се възмути още повече. „Не става въпрос — каза той — да се достави удоволствие на кралицата, а става въпрос за кралско достойнство. Познавам духа в чуждестранните кралски дворове — суета, самохвалство, — там ще се смеят на кралицата на Франция, която вече няма пари да задоволи законното си желание. Аз щях да страдам, ако видя да се подиграват на кралицата на Франция! Не, никога!“ И той веднага си отиде. Час по-късно узнах, че е купил диамантите.
— Милион и петстотин хиляди ливри?
— Милиони шестстотин хиляди ливри.
— С какво намерение ги е купил? — попита Мария-Антоанета.
— Ами щом не могат да принадлежат на Ваше величество, поне няма да бъдат на друга жена.
— Сигурна ли сте — продължи кралицата, — че не е купил колието, за да достави удоволствие на някоя своя метреса?
— Сигурна съм, че е готов по-скоро да го унищожи, отколкото да го види на друга шия освен на шията на Нейно величество.
Мария-Антоанета се замисли, по благородното й лице пролича какво става в душата й.
— Това, което е направил господин Дьо Роан, е добро — каза кралицата. — То е израз на благородство и изтънчена преданост.
Жана с удоволствие поглъщаше тези думи.
— Е, ще поблагодарите на господин Дьо Роан — продължи кралицата.
— О, да, госпожо! — отвърна Жана.
— Ще прибавите, че приятелството на господин Дьо Роан е засвидетелствано и че аз като честен човек, както казва Екатерина, приемам всичко от приятелството, услуга за услуга. Аз приемам не подаръка от господин Дьо Роан…
— Какво тогава?
— Ами заема… Господин Дьо Роан е пожелал да предплати една сума или да даде кредит, за да ми достави удоволствие. Ще му изплатя сумата. Бьомер беше поискал парите в брой, мисля?
— Да, госпожо.
— Колко, двеста хиляди ливри?
— Двеста и петдесет хиляди.
— Това е сумата за тримесечието, която кралят отделя за мен. Получих я сутринта, преди определения срок, зная, но са я изпратили.
Кралицата позвъни. След като я загърнаха в тънки затоплени кърпи, жените бързо я облякоха. Отново в своята стая, останала сама с Жана, тя каза:
— Отворете, моля ви, онова чекмедже.
— Първото ли?
— Не, второто. Виждате ли един портфейл?
— Ето, госпожо.
— В него има двеста и петдесет хиляди ливри. Пребройте ги.
Жана се подчини.
— Занесете ги на кардинала. Благодарете му пак и му кажете, че всеки месец ще уреждам плащането така. Ще уредим и лихвите. По този начин ще притежавам колието, което толкова ми харесваше, и ако се затруднявам да плащам, поне няма да създам грижи на краля.
Тя се замисли и продължи:
— И успях да спечеля още нещо — научих, че имам един внимателен приятел, който ми услужи…
Мария-Антоанета изчака още малко, после добави:
— И една приятелка, която проникна в мислите ми.
След това кралицата подаде ръка на Жана, която бързо се приближи до нея. След кратко колебание Мария-Антоанета продължи съвсем тихо, като да се страхуваше от това, което казва:
— Ще уведомите господин Дьо Роан, че ще бъде добре дошъл във Версай и че желая да му поднеса моите благодарности.
Жана се втурна навън от апартамента не пияна, а обезумяла от радост и от задоволена гордост. Тя стискаше банкнотите както лешояд — открадната плячка.
50.
Портфейлът на кралицата
Никой не усети така силно важността на богатството в конкретен и преносен смисъл, както конете, които откарваха Жана дьо ла Мот от Версай. Ако някога коне са летели в галоп, за да спечелят награда, това бяха точно тези два клети коня от карета, взета под наем.
Подтикван от графинята, кочияшът накара конете да повярват, че са леките четириноги от родината на Елис и че им предстои да спечелят два златни таланта68 за господаря на каретата и тройна дажба олющен ечемик за себе си.
Кардиналът още не беше излязъл, когато госпожа Дьо ла Мот пристигна в дома му. Тя се представи по-тържествено, отколкото при кралицата.
— Идвате от Версай? — попита той.
— Да, монсеньор.
Той я гледаше, тя бе непроницаема. Жана забеляза, че кардиналът е изтръпнал, тъжен и тревожен, но тя не прояви никакво съжаление.
68
Талант — старинна монета — бел.прев.