Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Калиостро бе погълнат от спомени. Той, човекът на философските разсъждения, слезе от тази висота, за да се приобщи към това човешко състояние, наречено чувства, които са далеч от размишленията. След като отдаде дължимото на небесната сила, този, който се смяташе вече свободен от човешки слабости, изведнъж съгледа нещо, все още лъскаво, всред цялата разруха и страдание. Той се наведе и видя в една пукнатина на паркета, почти заровена в праха, малка сребърна игла, която като че ли съвсем скоро бе паднала от косите на жена. Това беше италианска игла, каквато дамите по онова време обичаха да използват, за да прикрепят къдриците си, натежали от украси.
Калиостро — философът, ученият, пророкът, този, който отричаше човеколюбието, който искаше самата небесна сила да се съобразява с него, който беше потиснал толкова мъка в себе си, който бе причина за толкова много капки кръв от сърцата на другите, той, атеистът, измамникът, подиграващият се с всичко неверник, взе от земята иглата и я докосна с устни. Разбира се, никой не можеше да го види, една сълза блесна в очите му и той прошепна тихо „Лоренца“. И това бе всичко. След като беше целунал с жар святата реликва, той отвори прозореца, протегна ръка през решетката и хвърли малкото метално късче в двора на съседния манастир, там, в клонака, в пространството, в пепелта, кой знае къде. Така се наказваше за това, че е проявил някакво чувство.
„Сбогом! — каза той на едва забележимия предмет, който изчезваше може би завинаги. — Сбогом, спомен, който несъмнено ми бе изпратен, за да ме разнежи, да ме унижи. Вече ще мисля само за действителни, земни неща. Да, тази къща ще бъде осквернена. Какво казвам? Тя вече е осквернена! Аз отново отворих вратите, внесох светлина, осветих стените, видях отвътре гроба, разрових праха на смъртта. Осквернена е! Нека бъде напълно осквернена и нека бъде за добро. Още една жена ще премине през този двор, ще докосне с краката си стълбите, може би ще пее под този свод, където още трепти последната въздишка на Лоренца! Да. Но всички осквернения ще станат с една-единствена цел — да служат на моето дело. Ако Бог загуби тук, Сатаната само ще спечели.“
Калиостро постави фенера на стълбата. „Цялото стълбище ще бъде съборено — реши той. — Също и вътрешната къща. Тайнствеността ще изчезне, домът ще служи за скривалище, но ще престане да бъде олтар.“ И написа набързо върху един лист следните редове:
Да се почистят дворът и преддверията, да се поправят сайвантите и конюшните, да се разруши вътрешното крило, сградата да остане на два етажа, всичко — за осем дни.
„Сега — каза си той — да видим оттук дали се забелязва прозорецът на нашата графиня.“ Той се приближи до един прозорец на втория етаж на къщата. Оттам се виждаше цялата фасада над входната врата срещу улица „Сен Клод“. Отсреща, на не повече от шестдесет фута, се виждаше жилището, заето от Жана дьо ла Мот. „Неминуемо двете жени ще се видят — помисли Калиостро. — Добре.“
Той взе отново фенера и слезе по стълбата.
След един час се прибра вкъщи и изпрати своето разпореждане на архитекта. Трябва да се каже, че още на следващия ден петдесет работници бяха заели сградата, чукове, триони и кирки се чуваха навсякъде.
Къщата беше поправена за осем дни, както Калиостро бе поръчал на архитекта.
48.
Жана — покровителка
Два дни след посещението си при Бьомер кардинал Дьо Роан получи следната бележка:
Негово високопреосвещенство кардинал Дьо Роан знае без съмнение къде ще вечеря тази вечер.
„От малката графиня — каза си той, вдъхвайки парфюма от писмото. — Ще отида.“
А ето по какъв повод госпожа Дьо ла Мот искаше тази среща с кардинала. От петимата лакеи, предоставени на нейно разположение от Негово високопреосвещенство, тя бе одобрила един — с черни коси, кафяви очи, с вид на жизнерадостен и в същото време на жлъчен човек. Според Жана това бяха признаците на дейно, трезво и упорито мислене.
Тя накара избрания лакей да дойде и за четвърт час получи от покорността и прозорливостта му всичко, което й беше необходимо. Този лакей проследи кардинала и докладва, че е виждал Негово високопреосвещенство през двата дни да ходи два пъти при господата Бьомер и Босанж.
Жана знаеше достатъчно. Човек като господин Дьо Роан не се пазари. Опитни търговци като Бьомер не изпускат купувача. Колието трябва да е продадено. Продадено от Бьомер, купено от господин Дьо Роан! И той нямаше да каже нито дума на приятелката си, тоест на своята метреса! Това бе сериозен признак. Жана смръщи чело, захапа устни и изпрати на кардинала бележката, която прочетохме.