Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн вдиша дълбоко. Можеше поне да предотврати използването на Салидар като място за срещи в Тел-айеран-риод. Точно там се срещаше напоследък с Елейн и Нинив. Поне когато го правеше — не се бяха срещали от няколко дни. Със Заседателките, изникващи и изчезващи когато им скимне, в Света на сънищата, бе трудно да намериш място, където да си сигурна, че няма да се появят.
— Следващия път, когато се видя с Елейн или Нинив, ще предам вашите указания за Мерилил. Мога да ви уведомя кога ще е готова да ви срещне. — Което означаваше никога, свършеше ли веднъж с въпросните „указания“.
Главите на двете Заседателки рязко се извърнаха и два чифта очи се втренчиха в нея. Бяха забравили, че е тук! Тя се помъчи да запази лицето си гладко, усети, че кракът й тупа раздразнено по земята, и го спря. Все още се налагаше да изтърпи това, което мислеха за нея. Още малко. Добре поне, че не изпита отново онова замайване. Само се ядоса.
В този миг мълчание енергично нахълта Чеза с обеда на Егвийн върху покрит с ленена кърпа поднос. Тъмнокоса, пълничка и симпатична, на средна възраст, Чеза съумяваше да се държи подобаващо учтиво, без да раболепничи. Реверансът й беше толкова простичък, колкото тъмносивата й рокля, със съвсем мъничко обикновена дантела около шията.
— Простете, че се натрапих, майко, Айез Седай. Извинявам се, че това закъсня, майко, но Мери, изглежда, се е залисала някъде. — Тя цъкна ядосано с език и постави подноса пред Егвийн. Залисването беше толкова неприсъщо за Мери, колкото и погрешно даденото й име. Тази строга жена беше толкова непримирима към собствените си грешки, колкото и към тези на другите.
Романда се намръщи, но не каза нищо. В края на краищата, едва ли беше редно да проявява особен интерес към една от слугините на Егвийн. Особено след като същата жена беше личната й шпионка. Също както Селаме беше шпионката на Лелейн. Егвийн се постара да не поглежда към Теодрин или Фаолайн, и двете застанали чинно в ъглите си по-скоро като Посветени, отколкото като Айез Седай, каквито уж бяха.
Чеза понечи да отвори уста, но веднага я затвори, навярно побояла се от Заседателките. Егвийн се успокои, когато тя отново приклекна и напусна, измърморвайки едно: „С ваше позволение, майко.“ Съветите на Чеза бяха достатъчно деликатни, за да не направят впечатление на никоя от присъстващите Сестри, но точно в този момент последното, от което Егвийн имаше нужда, беше дори най-заобиколното подсещане да си изяде яденето, докато е горещо.
Лелейн подхвана отново, сякаш изобщо не бяха прекъсва ли.
— Най-важното — заяви тя твърдо — е да разберем какво искат Ата-ан Миере. И какво цели момчето. Може би иска и на тях да стане крал. — Протегна ръце и позволи на Фаолайн да й наметне пелерината, което младата жена направи с особена грижливост. — Нали няма да забравите да ме уведомите, ако ви хрумне нещо по въпроса, майко? — Последното трудно можеше да се нарече молба.
— Ще помисля — отвърна й Егвийн. Което все още не означаваше, че се кани да сподели мислите си. И на самата нея й се искаше да се добере до някакъв зачатък на отговор. Тези Ата-ан Миере вярваха, че Ранд е техният предречен Корамуур: тя го знаеше, въпреки че Съветът още не го знаеше, но какво искаше той от тях или какво те от него, не можеше изобщо да си представи. Според Елейн самият Морски народ не бил съвсем наясно. Или поне не казвали. Егвийн почти съжали, че някоя от шепата Сестри, дошли от Морския народ, не е в нейния лагер. Почти. Така или иначе, тези Ветроловки наистина щяха да й създадат неприятности.
Романда махна с ръка и Теодрин скочи с пелерината й, като сръгана с остен. Ако се съдеше по изражението на Романда, съвземането на Лелейн никак не я беше зарадвало.
— Няма да забравите да предадете на Мерилил, че искам да поговоря с нея, майко, нали? — каза тя и това изобщо не беше молба.
За един кратък миг двете Заседателки се оказаха прави и втренчени една в друга, и Егвийн отново беше забравена във взаимната им неприязън. Двете напуснаха, без да й кажат дума, едва ли не бутайки се коя да изпревари, но Романда се измъкна първа, повличайки Теодрин със себе си. Озъбена, Лелейн буквално изблъска Фаолайн пред себе си.