Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Не е възможно да има толкова много Шайдо — промърмори Егвийн. Към втората купчина въглища, които сега догаряха в пепелива жар, не бяха добавили билки и очите й засмъдяха от лютивия пушек. Ако прелееше да се отърве от него, съвсем щеше да се лиши от топлината. — Част от всичко това трябва да е дело на разбойници. — В края на краищата, кой можеше да отличи едно село, опразнено от хора, побегнали от разбойническа банда, от село, опустошено от Шайдо? Особено когато сведението се предаваше от трета ръка, или от пета. — Определено са плъзнали достатъчно банди, за да ги вкараме в сметката. — Повечето от които се наричаха „Заклети в Дракона“, което никак не беше от полза. Тя размърда рамене, за да отпусне стегналите се на възли мускули.
Изведнъж забеляза, че Сюан се взира в празното толкова напрегнато, че още малко и ще се изсули от столчето.
— Сюан, да не би да заспиваш? Може да сме работили почти цял ден, но все още е светло.
Сюан примигна.
— Съжалявам. Напоследък все си мисля за нещо и се чудя, дали да го споделя с теб. За Съвета.
— За Съвета! Сюан, ако наистина знаеш нещо за Съвета…
— Нищо не знам — прекъсна я Сюан. — По-скоро го подозирам. — Тя притеснено цъкна с език. — Всъщност не го подозирам дори. Най-малкото, не знам какво да подозирам. Но забелязвам някаква схема.
— Тогава най-добре ми кажи за нея — подкани я Егвийн. Сюан беше доказала умението си да вижда подреденост там, където другите виждаха само бъркотия.
Сюан се намести на столчето и се наведе напрегнато над масата.
— Става дума за следното. Като оставим настрана Романда и Мория, Заседателките, избрани в Салидар са… те са твърде млади. — Много неща се бяха променили в Сюан, но когато заговореше за възрастта на другите Сестри, това определено я караше да се чувства неловко. — Ескаралд е най-старата, а съм сигурна, че не е много над седемдесетте. Не мога да съм напълно сигурна, докато не го проверя в книгите за новачки в Тар Валон, или ако тя самата не ни го каже, но съм почти убедена. Много рядко в Съвета е имало повече от една Заседателка, която да е под сто години, а тук ние имаме девет!
— Но Романда и Мория са нови — каза кротко Егвийн и опря лакти на масата. Денят наистина беше дълъг. — И никоя от двете не е млада. Може би трябва да сме благодарни, че другите са, иначе навярно нямаше да пожелаят да ме издигнат. — Можеше да изтъкне, че самата Сюан бе избрана навремето за Амирлин на по-малко от половината от годините на Ескаралд, но такова напомняне щеше да е жестоко.
— Може би — отвърна с упорство Сюан. — Романда беше сигурна за Съвета, още щом се появи. Съмнявам се, че тук има някоя Жълта, която би се осмелила да оспори мястото й. Колкото до Мория… Тя не клони към Лелейн, на Лелейн и Лирел вероятно смятат, че ще мине на тяхна страна. Но ми запомни думата. Когато една жена бъде издигната твърде млада, има някаква причина. — Тя вдиша дълбоко. — Това се отнасяше и за мен. — Болка от загуба пробяга по лицето й; загубата на Амирлинския трон със сигурност бе най-тежката от всички, които бе преживяла. Само пробяга и веднага изчезна. Егвийн не мислеше, че е познавала някога толкова силна жена като Сюан Санче. — Този път имаше предостатъчно Сестри на подходяща възраст, от които да изберат, и не мога да разбера защо пет Аджи се спряха точно на тези. Има някаква схема тук и смятам да я разгадая.
Егвийн не беше съгласна. Промяната просто висеше във въздуха, независимо дали Сюан искаше да го види, или не. Елайда бе нарушила обичая, беше нарушила и писания закон, узурпирайки мястото на Сюан. Сестри бяха избягали от Кулата и бяха позволили целият свят да го разбере, а последното определено не се беше случвало никога досега. Промяна. За по-старите Сестри беше по-вероятно да се очаква, че ще се придържат към старите порядки, но дори на някои от тях се налагаше да проумеят, че всичко се мени. Със сигурност това бе причината да се изберат по-млади жени, по-отворени за новото. Дали не трябваше да нареди на Сюан да престане да си губи времето с тези празни догадки? Сюан си имаше прекалено много други неща за вършене. Или щеше да бъде проява на доброта да я остави да продължи? Толкова много й се искаше да докаже, че промяната, която сама виждаше, изобщо не съществува.