Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн сви ръцете си в юмруци, надявайки се, че няма да се забележи.
— Предполагам, че ще ми го кажеш.
— Нямаш право да ми държиш този тон — скастри я Лелейн, но в следващия миг усмивката й се върна. — Съветът е недоволен от теб. Много недоволен. С каквото и да те е заплашила Романда — е, никак не е трудно да си го представя — мога да те избавя. Романда, от своя страна, е ядосала много от Заседателките със заплахите си. Така че, освен ако не държиш да се окажеш с още по-малко власт от малкото, с която разполагаш сега, Романда ще се изненада утре, когато посочиш мен да говоря от твое име. Трудно е да се повярва, че Арател и Пеливар са били толкова глупави, че да се захванат с такова нещо, но след като приключа с тях, ще си идат с подвити опашки.
— Откъде да знам, че и ти няма да изпълниш тези заплахи? — Егвийн се надяваше, че думите й звучат по-скоро намусено, отколкото сърдито. Светлина, цялата тази игра наистина започваше да й омръзва!
— Защото казвам, че няма — сопна се Лелейн. — Ти още ли не си разбрала, че всъщност не ръководиш нищо? Съветът върти нещата и проблемът е между мен и Романда. След още стотина години може би ще дорастеш за шарфа, но засега ще си седиш кротко и ще оставиш някоя, която знае какво цели и какво прави, да се погрижи Елайда да бъде свалена.
След като и Лелейн напусна, Егвийн отново заби поглед в изхода. Този път не позволи на гнева си да кипне. „Можеш да дорастеш за шарфа“. Почти същото, каквото й бе казала Романда. „Някоя, която знае какво върши.“ Наистина ли се мамеше? Дете, развалящо нещо, което една жена с опит можеше лесно да оправи?
Сюан се шмугна вътре и се закова на място. Лицето й бе угрижено.
— Гарет Брин току-що дойде да ми съобщи, че Съветът знае — промълви тя сухо. — Под предлог да ме пита дали съм му изпрала ризите. Проклетите му ризи! Срещата е уговорена за утре, до едно езеро на около пет часа езда на север. Пеливар й Арател вече са на път. Емлин също. Това е третият силен Двор.
— Това е повече, отколкото Лелейн и Романда сметнаха за нужно да ми кажат — отвърна също толкова сухо Егвийн. Не. Сто години да я водят за ръчичка, да я тикат за врата накъдето те решат, или петдесет, или пет дори, тя нямаше да става вече за нищо. Ако трябваше да порасне, трябваше да порасне веднага.
— О, кръв и проклета пепел! — простена Сюан. — Не мога да изтърпя повече! Какво казаха те? Как мина?
— Почти както очаквахме. — Егвийн се усмихна с почуда, която се прокрадна и в гласа й. — Сюан, та те нямаше да връчат Съвета в ръцете ми по-добре, дори сама да им бях казала какво да правят.
Последните дневни лъчи вече гаснеха, когато Шериам се доближи до малката си шатра, по-малка дори от тази на Егвийн. Ако не беше Пазителка, щеше да я дели с друга. Когато се шмугна вътре, остана й време само колкото да го осъзнае, преди да я заслонят и да я хвърлят по лице върху малкото легло. Зашеметена, тя се опита да извика, но краят на едно от одеялата й се затъкна сам в устата й. Роклята и долната й риза се пръснаха от тялото й като кората на спукан мехур.
Нечия ръка я погали по главата.
— Трябваше да ме държиш в течение, Шериам. Онова момиче е намислило нещо и искам да зная какво.
Доста време мина, докато убеди разпитващото я лице, че вече е казала всичко, което знае, че не е скрила нито една дума, нито шепот. Когато най-сетне я оставиха сама, остана да лежи свита на кълбо и да хлипа от подутините по тялото си, и горчиво да съжалява, че е говорила дори с една Сестра в Съвета.
Глава 17
Навън по леда
На следващата сутрин, много преди изгрев слънце, на север от лагера на Айез Седай потегли колона, почти в пълна тишина, ако не се броеше скърцането на седлата и хрускането на снежната кора под копитата на конете. От време на време по някой кон изцвилваше или издрънчаваше метал — но всичко бързо заглъхваше. Луната вече беше залязла, звезди блестяха по небето, но белият юрган, загърнал всичко по земята, разсейваше тъмнината. Когато първите проблясъци на идващия ден се появиха откъм изток, вече бяха яздили повече от час. Което не означаваше, че бяха стигнали далече. През някои открити участъци Егвийн можеше да остави Дайшар да се забърза в лек тръс, при който белотата се разхвърчаваше наоколо като водни пръски, но през по-голямата част от пътя конете вървяха ходом и много бавно през редки гори, където снегът отдолу образуваше дълбоки преспи, а отгоре надвисваше и се сипеше от клоните. Дъбовете и боровете, кожолистът и други дървета, които тя не познаваше, изглеждаха още по-окаяни, отколкото при доскорошната жега и суша. Днес беше Празникът на Абрам, но нямаше да има късметчета, скрити в медените питки. Светлината дано да дадеше обаче някои хора да се изненадат този ден.