Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Преди Егвийн да вземе някакво решение, Романда се пъхна в палатката и задържа процепа на входа отворен. По снега отвън се бяха проснали дълги сенки — вечерта настъпваше. Лицето на Романда бе потъмняло като тези сенки. Тя прикова Сюан със суров поглед и я шибна само с една дума:
— Вън!
Егвийн кимна съвсем лекичко, но Сюан вече бе скочила. Обърка първата крачка, след което изхвърча от шатрата почти на бегом. От една Сестра на мястото на Сюан се очакваше да се подчини на всяка Сестра, притежаваща мощ в Силата като Романда, не само на Заседателка.
Романда дръпна платнището и прегърна Извора. Сиянието на сайдар я обкръжи и тя запреде преграда срещу подслушване, без дори да се престори от приличие, че иска разрешение от Егвийн.
— Ти си глупачка! — изскрибуца гласът й. — Колко време смяташе да го държиш в тайна? Войниците говорят, дете. Мъжете винаги говорят! Брин ще е щастлив, ако Съветът не реши да набучи главата му на кол.
Егвийн стана бавно и приглади полата си. Очакваше го, но все пак трябваше да внимава. Играта все още съвсем не беше доиграна и все още за миг всичко можеше да се обърне срещу нея. Трябваше да се преструва на невинна до момента, в който щеше да може да си позволи да спре да се преструва.
— Необходимо ли е да ви напомням, че обидата на Амирлинския трон е престъпление, дъще? — каза вместо това тя. Твърде дълго се беше преструвала.
— Амирлинския трон. — Романда закрачи през постелките и се спря на ръка разстояние от Егвийн, а ако се съдеше по гневния й поглед, си помисли дали да не се приближи още. — Ти си бебе! Задникът ти още помни последния бой с пръчки като новачка! След това нещо само ще се радваш, ако Съветът не реши да те тикне в някой ъгъл да си играеш с куклички. Ако искаш да го избегнеш, ще ме слушаш и ще правиш каквото аз ти кажа. Хайде, сядай!
На Егвийн й закипя отвътре, но седна. Много рано беше още.
Романда кимна рязко — беше доволна — и опря юмруци на кръста си. Гледаше Егвийн отгоре като строга леля, караща се на невъзпитаната си племенничка. Много строга леля. Или като палач, страдащ от зъбобол.
— Тази среща с Пеливар и Арател трябва да се осъществи, след като вече е уредена. Те очакват Амирлинския трон и ще я видят. Ще се явиш в цялата пищност и достойнство, които изисква титдата ти. И ще им кажеш, че аз ще говоря, от твое име, след което ще си държиш езика! Да ги разкараме от пътя си ще трябва твърда ръка и някой, който знае какво цели. Не се съмнявам, че Лелейн ще цъфне тук всеки момент и ще се опита тя да мине напред, но не забравяй в какви неприятности е нагазила. Цял ден говорих с други Заседателки и изглежда много вероятно Мерилил и грешките на Мерана да се прикачат здраво на Лелейн при следващото заседание на Съвета. Така че ако изобщо се надяваш да събереш опита, който ще ти трябва, за да дорастеш за този шарф, трябва да заложиш на мен! Разбра ли ме?
— Напълно разбрах — Отвърна Егвийн, надявайки се, че гласът й е прозвучал достатъчно хрисимо. Ако оставеше Романда да говори от нейно име, вече нямаше да останат никакви съмнения. Съветът и целият свят щяха да знаят кой държи Егвийн ал-Вийр за врата.
Очите на Романда сякаш се забиха като свредели в главата й, после тя кимна рязко.
— Надявам се, че си ме разбрала. Решена съм на всяка цена да сваля Елайда от Амирлинския трон и няма да позволя провал само защото някакво си дете си е въобразило, че е научило достатъчно, за да може да прекоси улицата, без да го водят за ръчичка. — Изсумтя, заметна пелерината около тялото си и изхвърча навън. С нея изчезна и сплитът на преградата.
Егвийн седна и се втренчи навъсено в отвора на шатрата. Дете била? Да я изгори дано тази жена, тя беше Амирлинския трон! Все едно дали им харесваше или не, те я бяха издигнали и щяха да се примирят с това! Рано или късно. Вдигна ядосано каменната мастилница и я запокити към отвора.
Лелейн отскочи встрани, едва избягвайки плисналото се мастило, и я сгълча:
— По-спокойно, по-спокойно…
И без да чака разрешение повече от Романда, прегърна Извора и изпреде преграда срещу всеки, на когото можеше да хрумне да подслуша това, което се канеше да каже. Докато Романда преди малко беше освирепяла, Лелейн изглеждаше доволна от себе си, търкаше облечените си в ръкавици длани и се усмихваше.
— Предполагам, не е нужно да ти казвам, че малката ти тайничка се разкри. Много лошо за лорд Брин, но смятам, че е твърде ценен, за да го убиваме. И толкова по-добре за него, че мисля така. Чакай да видя. Предполагам, Романда ти е казала, че ще има среща с Пеливар и Арател, но ще трябва да я оставиш тя да говори. Права ли съм? — Егвийн се размърда, но Лелейн й махна с ръка. — Не е нужно да ми отговаряш. Познавам я аз Романда. За нейно съжаление, разбрах го преди нея и вместо да тичам при теб, поговорих с другите Заседателки. Искаш ли да разбереш какво мислят те?