Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
— Веднага ми го дай! — Похитителят грабна бележката и я пъхна под жълтата кърпа, която повторно беше омотал около главата си. После отново натисна бутона и изрева в микрофона: — Тик Так, още ли си там?
— А къде другаде да бъда? Може би смяташ, че съм предприел околосветско пътешествие, а? — В гласа му прозвучаха присмехулни нотки.
Гашър се изплези на домофона (момчето забеляза, че езикът му е белезникав), но заговори любезно, дори угоднически:
— Паролата е „щедрост“ и да пукна, ако не ми харесва. А сега ме пусни, по дяволите!
— С удоволствие — отговори невидимият му събеседник. Някъде наблизо заработи двигател и неочакваният шум накара Джейк да подскочи от изненада. Колелото в центъра на вратата се завъртя. Когато спря, Гашър го хвана здраво, дръпна го към себе си, после сграбчи ръката на Джейк и щом прекрачиха прага, се озоваха в най-необикновената стая, която момчето беше виждало.
26
Стрелецът бавно слизаше по металните скоби, а розовото сияние сякаш се усилваше. Ко надничаше от разкопчаната му риза; протягаше дългата си шия и душеше топлия въздух, който влизаше в шахтата през вентилационните отвори. Докато се движеха през тъмните тунели, Роланд беше принуден изцяло да се осланя на обонянието на животинчето и се опасяваше, че Ко ще загуби следата на Джейк във водата, която течеше на дъното… ала щом чу как Гашър запя, последван от Джейк, той се успокои. Зверчето не го беше подвело.
Ко също беше чул пеенето. До този момент се движеше бавно и непрекъснато се оглеждаше, дори от време на време се връщаше, за да се убеди, че не е сгрешил пътя, но когато чу гласа на Джейк, хукна, изпъвайки докрай кожената каишка. Роланд се страхуваше, че животинчето радостно ще излае „Ейк! Ейк!“, но Ко мълчеше. В мига, когато стигнаха до шахтата, която водеше към долните етажи на кошмарния лабиринт, Стрелецът чу звук от друга машина (може би беше помпа), последван от дрънченето на затваряща се метална врата.
Спусна се в квадратния тунел и за миг погледът му беше привлечен от двойните редици светещи тръби. Забеляза, че в тях горяха блатни огньове, също като в надписа над бара на Балазар в Ню Йорк. Внимателно разгледа вентилационните отвори под самия таван и стрелките, които бяха нарисувани под тях, сетне свали каишката на Ко. Животинчето нетърпеливо тръсна глава — очевидно се радваше, че отново е свободно.
— Близо сме — прошепна му Стрелецът. — Ето защо трябва да пазим тишина. Разбираш ли, Ко? Не бива да вдигаме никакъв шум.
— Ум! — дрезгаво прошепна зверчето, което при други обстоятелства навярно щеше да разсмее Роланд.
Той пусна животинчето и Ко се впусна да бяга по тунела, като не преставаше да души стоманената настилка. Стрелецът го чуваше как тихичко си повтаря „Ейк! Ейк! Ейк!“ Той извади револвера си и го последва.
27
Еди и Сузана смаяно продължаваха да разглеждат убежището на Блейн, когато небето сякаш се отвори и рукна проливен дъжд.
— Сградата е страхотна, но има един недостатък — пропуснали са рампата за инвалидни колички — извика младежът, повишавайки глас заради шума от дъжда и трясъка на гръмотевиците.
— Няма значение — нетърпеливо каза Сузана и се измъкна от количката. — Да побързаме да влезем, иначе ще станем вир-вода.
Еди колебливо погледна към стъпалата, водещи към зданието. Не бяха високи, ала бяха много.
— Ще се справиш ли, скъпа?
— Искаш ли да се състезаваме, бяло момче? — извика тя и с невероятна ловкост и бързина се „заизкачва“ по стъпалата, като си помагаше с ръце.
За малко наистина щеше да го изпревари, тъй като младежът трябваше да влачи тежката инвалидна количка. Когато се озоваха на най-горното стъпало, двамата се задъхваха, а от мокрите им дрехи излизаше пара. Еди хвана младата жена под мишниците, повдигна я, но вместо да я постави на количката, я задържа в прегръдките си. Внезапно я пожела, което при дадените обстоятелства беше абсурдно.
„Дръж се, момче — помисли си. — Мислиш за секс, защото успя да се добереш жив дотук.“
Сузана навлажни с език долната си устна, пъхна пръсти в косата му и шеговито я подръпна. Еди усети болка, но същевременно изпита удоволствие.
— Видя ли, че те изпреварих, бяло момче — дрезгаво прошепна тя.
— Не ставай смешна — аз те изпреварих, и то с няколко сантиметра. — Опита се да говори небрежно, но не можа да скрие от нея, че се задъхва.
— Може би… но си накрая на силите си. — Тя плъзна ръка между краката му, закачливо се усмихна и добави: — Мисля, че на това място силата ти не е изцедена…