Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Пред тях от мъглата изплува огромна решетъчна преграда, напомняща на оградата на средновековен замък… а отвъд нея те за пръв път видяха Блейн. Беше розов, както твърдеше Еди, и нежният му оттенък беше в тон с жилките, прорязващи мраморните колони. Носеше се над широкия товарен перон и имаше странна аеродинамична линия, като гигантски куршум. На пръв поглед изглеждаше като от плът и кръв, не от метал. Върху гладката му повърхност имаше само един отвор — триъгълен прозорец, оборудван с огромна чистачка. Еди знаеше, че ще види същото триъгълно стъкло от другата страна и че ако погледне Блейн отпред, ще му се стори, че влакът има лице като Чарли Пуф-Паф. А чистачките ще приличат на лукаво притворени клепачи.
Белезникава светлина падаше върху Блейн и очертаваше неправилни правоъгълници. Еди си помисли, че удълженият силует на влака му напомня гърба на приказен розов кит, който не издава нито звук.
— Боже мой! — възкликна той, после прошепна: — Намерихме го.
— Да, това е Блейн.
— Как мислиш, мъртъв ли е?
— Не. Може би е заспал, но не е умрял.
— Сигурна ли си?
— А ти защо беше сигурен, че е розов? — Въпросът й беше реторичен и не се нуждаеше от отговор. Сузана се обърна към него — изглеждаше напрегната и изплашена до смърт. — Сигурна съм, че спи, но се страхувам от онова, което ще се случи, ако се събуди.
— Тогава ще почакаме нашите приятели.
Тя поклати глава.
— По-добре да се подготвим да ги посрещнем… предчувствам, че ще дотичат тук в панически бяг. Закарай ме до онази кутия, прикрепена към решетките. Прилича ми на домофон.
Младежът бавно затика инвалидната количка към мястото, което му посочваше Сузана. Кутията беше прикрепена към затворената врата в центъра на решетката, която се простираше по дължината на Гарата, и изглеждаше изработена от неръждаема стомана. Вратата беше от ковано желязо, а долната й част изчезваше в пода. Еди видя, че не ще успеят да се проврат през решетките, тъй като разстоянието помежду им беше едва десетина сантиметра. Дори Ко с мъка би се промъкнал през тесния отвор.
Гълъбите, сгушени в мрака, тихо шумоляха с криле и гукаха. Лявото колело на инвалидната количка монотонно скърцаше. „Бих заменил цялото си царство за шишенце с машинно масло“ — помисли си Еди и осъзна, че не е изплашен, а е направо ужасен. За последен път беше изпитал подобно чувство в деня, когато двамата с Хенри стояха на тротоара на Райнолд Стрийт и се взираха в порутения Дворец. През онзи далечен ден на 1977 година не бяха рискували да влязат в Двореца; бяха загърбили дома, обитаван от призраци, и бяха избягали, но той мислено се беше заклел никога повече да не стъпи там. Беше изпълнил обещанието си, но ето че отново се бе озовал в къща с привидения, а най-страшното от тях беше Блейн с огромното розово туловище. Едното му триъгълно стъкло сякаш го наблюдаваше като око на хищно животно, което се преструва на заспало. „От дълги години той не е помръднал от мястото си… дори престана да говори с различните си гласове и да се смее… Ардис беше последният, който се доближи до Блейн… и като не можа да отговори на въпросите му, Блейн го порази със син огън.“
„Ако ми проговори, сигурно ще откача“ — каза си младежът.
Навън вятърът се усили и през прозорчето, изрязано високо в стената, влетяха дъждовни капки и посипаха триъгълното „око“ на Блейн.
Внезапно Еди потръпна и се огледа.
— Чувствам, че ни наблюдават.
— Изобщо няма да се учудя. Приближи количката до вратата. Искам по-добре да разгледам кутията.
— Добре, но не я докосвай. Може би е под високо напрежение…
— Ако Блейн реши да ни изпече, непременно ще го стори. И ти прекрасно го знаеш.
Младежът замълча, защото знаеше, че е права.
Кутията приличаше едновременно на домофон и на алармено устройство. В горната й част беше монтиран микрофон, а до него имаше копче като обикновените превключватели ГОВОРЕТЕ/СЛУШАЙТЕ. Отдолу бяха изписани числа, които образуваха ромб.
1
2 3
4 5 6
7 8 9 10
11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 32 33 34 35 36
37 38 39 40 41 42 43 44 45
46 47 48 49 50 51 52 53 54 55
56 57 58 59 60 61 62 63 64
65 66 67 68 69 70 71 72
73 74 75 76 77 78 79
80 81 82 83 84 85
86 87 88 89 90
91 92 93 94
95 96 97
98 99
100
Под ромба имаше още два бутона, върху които на Свещения език беше написано: „Команда“ и „Вход“. Сузана изглеждаше смутена и озадачена.
— Как мислиш, какво е това? Прилича на устройство от научнофантастичен филм.