Пустош
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Пустош». Краткое содержание книги:
Разбира се, че не беше мечокът. Мъртвият Шардик лежеше в гората далеч оттук; дори за това кратко време светът се беше преместил. Неочаквано Еди си спомни какво изпитваше, докато притискаше ухо към тайнствената врата на поляната, където Шардик прекарваше своя незавиден полуживот, към вратата на жълти и черни райета, която незнайно защо го ужасяваше. Едва сега осъзна, че това бяха детайли от една и съща картина, части от кошмарно и разлагащо се цяло, огромна паяжина, в центъра на която като странен каменен паяк се намираше Тъмната кула. През последните дни целият Среден свят се беше превърнал в имение, обитавано от привидения; целият Среден свят се беше превърнал в прозрачна пустош, обитавана от призраци.
Преди детският глас да произнесе отговора, Еди го прочете по беззвучно движещите се устни на Сузана: беше лесен като задача, на която някой ти е подсказал решението.
— Големият Блейн — прошепна гласецът. — Големият Блейн е призракът в машината… призракът във всички машини.
Сузана вкопчи пръсти в гърлото си, сякаш искаше да се удуши. В очите й се четеше ужас, но погледът й беше остър и проницателен. Може би гласът й беше познат от миналото, когато цялостната личност Сузана беше изместена от враждуващите помежду си Дета и Одета. Гласчето беше изненадало и нея, но страдалческото й изражение подсказваше, че думите не я изненадваха.
Тя отлично знаеше каква лудост е раздвоява нето на личността.
Обърна се към Еди и промълви:
— Трябва… да… се махнем… оттук. — Ужасът сякаш я беше сграбчил за гърлото. Въздухът свистеше в дихателната й тръба като зимен вятър в комин. — Еди… трябва да… се махнем… оттук Еди…
— Прекалено късно е — заяви печатното гласче. — Големият Блейн се събуди. Знае, че сте тук и идва.
Внезапно лампите започнаха да се включват по двойки и оранжевата им светлина прогони сенките от огромната Гара. Стотици гълъби полетяха и закръжиха във въздуха, без да посмеят да се върнат в гнездата си под покрива.
— Почакай! — извика Еди. — Моля те, почакай.
Във вълнението си беше забравил да натисне бутона, но малкият Блейн го чу и му отговори:
— Не! Не искам той да ме хване! Не искам да ме убие!
Бутонът на разговорното устройство отново потъмня. Светнаха едновременно КОМАНДА и ВХОД. Цветът им не беше розов, а зловещо тъмночервен като на наковалня.
— Кои сте вие? — проехтя гръмовен глас, който прозвуча не само от домофона, но и от всички високоговорители в града, които още функционираха. Разлагащите се трупове на стълбовете се полюшнаха от вибрациите на могъщия глас, сякаш дори мъртъвците искаха да избягат от Блейн.
Сузана се сви в инвалидната количка и с длани запуши уши. Лицето й се беше изопнало от страх, устните й се бяха изкривили в безмълвен писък. На Еди му се стори, че отново е на единадесет и че отново изпитва познатия страх от привидения. Нима от този глас се беше ужасявал, докато с Хенри стояха пред Двореца? Нима го беше очаквал? Не знаеше… но разбираше как се е почувствал Джак, когато е разбрал, че прекалено често се е изкачвал по бобеното стъбло и е събудил великана.
— КАК СЕ ОСМЕЛЯВАТЕ ДА НАРУШАВАТЕ СЪНЯ МИ? НЕЗАБАВНО ОТГОВОРЕТЕ ИЛИ ЩЕ УМРЕТЕ!
Ако не беше споменът за гласчето, Еди нямаше да помръдне и големият Блейн щеше да направи с него същото, което беше сторил с Ардис (или нещо още по-страшно); може би щеше да се вцепени от ужас като заек в дупката си. Гласчето му даде сили да помръдне. Личеше си, че детето е изплашено, и все пак искаше да му помогне.
„Сега трябва сам да си помогнеш — помисли си той. — Щом събуди чудовището, сам се оправяй с него.“
Младежът отново натисна бутона.
— Казвам се Еди Дийн, а това е съпругата ми Сузана. Ние…
Погледна към Сузана, която отчаяно му правеше знаци да продължава.
— Ние търсим Тъмната кула, която се намира на пътя на Лъча. Придружават ни още двама — Роланд от Гилеад и… и Джейк от Ню Йорк. Ние също сме от Ню Йорк. Ако ти…
Прехапа език, за малко щеше да каже: „Ако ти си Големият Блейн…“ В случай, че беше произнесъл фаталните думи, разумното същество щеше да разбере, че бяха чули и друг глас, нещо като призрак в призрака…
Сузана отново му правеше знаци да не спира да говори.
— Ако ти си Блейн Моно… ами… молим, да ни отведеш дотам.
Отдръпна ръка от бутона. В продължение на няколко безкрайни секунди не последва отговор; чуваше се само пърхането на крилете на изплашените гълъби. Когато Блейн отново заговори, гласът му прозвуча само от устройството и се стори на Еди почти като на човек.
— НЕ ПОДЛАГАЙ НА ИЗПИТАНИЕ ТЪРПЕНИЕТО МИ. ВСИЧКИ ВРАТИ КЪМ ОНЕЗИ СВЕТОВЕ СА ЗАТВОРЕНИ. ГИЛЕАД ВЕЧЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА, А ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО НАРИЧАХА СТРЕЛЦИ, СА МЪРТВИ. ОТГОВОРИ КОИ СТЕ ВИЕ. ДАВАМ ТИ ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ.