Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Това решение отворило една голяма и мъчителна празнина между обикновения, простичък гражданин и онези отвлечени идеали (например) за Власт, Интелигентност, Красота и Добродетелност, в каквито философите са превърнали Юпитер, Меркурий, Венера и Диана. Хората имали нужда от същества, които да посредничат между тях. И в тази празнина нахлули цели тълпи от божествени или полубожествени образи. Предимно чуждестранни божества с твърде определени характери, около които било трудно да се философствува. Те можели да се призовават с молитви и да приемат видим човешки образ. Можели да се появяват сред кръга от поклонници и да разговарят приятелски с всеки член на култа. Понякога дори влизали в полови сношения с някои от вярващите жени. По времето на чичо ми Тиберий стана голям скандал. Някакъв конник бил влюбен в една почтена омъжена благородничка. Опитал се да я подкупи да легне с него и й предложил цели две хиляди и петстотин златици за една единствена нощ. Тя отказала възмутено, а сетне се правела, че не го познава, като се срещали на улицата. Той знаел, че е поклонничка на Изида, която имаше храм в Рим, и подкупил за петстотин златици един от жреците на богинята да каже на жената, че бог Анубис е влюбен в нея и желае тя да го посети. Благородницата останала дълбоко поласкана от вестта, отишла в храма през нощта, определена от Анубис, и там, в най-святата храмова част, на самата лежанка на божеството, конникът, предрешен като Анубис, я любил до сутринта. Глупавата жена не успяла да скрие щастието си. Разказала на съпруга си, та и на приятелите за изключителната чест, която й била оказана. Повечето й повярвали. След три дни срещнала конника на улицата и пак се опитала да го отмине, без да отвърне на поздрава му. Но той й препречил пътя и като я хванал интимно подръка, рекъл: „Драга моя, ти ми спести две хиляди златици. Каквато си стисната, срамота е да хвърляш толкова пари на вятъра. Лично аз не държа на имената. Ти не харесваш моето и обожаваш това на Анубис, тъй че снощи се принудих да бъда Анубис. Но удоволствието беше същото, каквото щеше да е, ако бях използувал собственото си име. А сега хайде довиждане. Получих каквото исках и съм доволен.“ Жената останала потресена и ужасена. Втурнала се в къщи при съпруга си, разказала му как е била измамена и поругана и се заклела, че ако той незабавно не отмъсти за нея, тя ще се самоубие от срам. Съпругът, сенатор, отишъл при Тиберий; и Тиберий, който имаше високо мнение за него, нареди храмът на Изида да бъде срутен, жреците й — разпънати на кръст, а статуята й — да се хвърли в Тибъра. Но самият конник смело заявил на Тиберий: „Ти знаеш силата на любовта. Нищо не може да й устои. А онова, което извърших нека бъде предупреждение към всички почтени жени: да не се отдават на разни измислени религии, а да почитат добрите стари римски божества.“ Тъй че само го пратиха в изгнание за няколко години. След това съпругът, чието брачно щастие било разрушено от тази история, започна кампания срещу всички религиозни измамници. Повдигна обвинения срещу четирима еврейски проповедници, които бяха привлекли една благородничка от фамилията на Фулвиите към своята вяра, обвинявайки ги, че са я накарали да изпрати жертвени приношения от злато и пурпурен плат за Храма в Ерусалим, а всъщност са продали подаръците за лично облагодетелствуване. Тиберий ги осъди и ги разпъна. Като предупреждение срещу други подобни деяния той изгони от Рим всички евреи и ги прати в Сардиния: бяха на брой четири хиляди и половината измрели от треска няколко месеца след като отишли там. Калигула позволи на евреите да се върнат обратно.