Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
— Предаде всички ни!…
— Той причини оскверняването на мавзолея на великия Мао!…
— Иска да ни види мъртви, да попречи на каузата ни…
— Говори против нашите водачи и иска те да бъдат убити!…
— Да се противопоставиш на нашите водачи — каза ораторът с все още спокоен, но усилващ се глас, — означава да ги очерниш и ако направиш това, трябва да си готов да платиш с живота си. Когато тези неща се случат, скъпият подарък, наречен живот, ще ти бъде отнет.
Висящият човек изпадна в истерия, виковете му въпреки запушената му уста се чуваха ясно сред стенанията на останалите затворници, на които беше заповядано да коленичат пред говорещия, обърнати към мястото на неизбежната екзекуция. Само един се противеше, като непрекъснато искаше да се изправи и отново падаше под ударите на пазача, застанал до него. Това беше Филип Д’Анжу. Еко изпращаше някакъв знак на Делта, но Джейсън Борн не можеше да го разбере.
— Този заразен, неблагодарен самохвалец, подстрекател на по-младите, на когото беше оказана честта да постъпи в нашите редове, защото повярвахме на думите му, е един най-обикновен предател. Думите му не струват пукната пара. Той е заклет съучастник на изменчивите ветрове, които са го отвели при нашите врагове — мъчителите на майка Китай! Нека в смъртта си се пречисти! — Прегракналият оратор вдигна меча над главата си.
„Така, че семето му да не се разпръсне“ — изрецитира ученикът Дейвид Уеб, спомняйки си думите на едно древно заклинание и желаещ да затвори очи, но без да може да го стори. „Разрушаваме кладенеца, от който извира семето, и се молим на духовете да го унищожат навсякъде, където го намерят по земята.“
С рязко движение мечът отряза гениталиите на агонизиращото тяло.
„Така, че мислите му да не заразяват невинните и слабите, молим се на духовете да го унищожат, където и да се намира, така както ние унищожаваме кладенеца, откъдето то извира.“
Сега мечът с хоризонтален удар преряза гърлото на затворника. Обезглавеното тяло падна на земята под фонтан от кръв, бликащ от отрязаната глава, която мъжът с изпитите черти продължи да удря с острието, докато всяка прилика с човешко лице изчезна.
Останалите затворници изпълниха долината с ужасени викове, затъркаляха се по земята и замолиха за помощ, целите в прах. С изключение на един. Д’Анжу се изправи и мълчаливо погледна мъжа с меч в ръка, представящ се за месия. Пазачът се приближи. Д’Анжу го чу, обърна се и се изплю в лицето му. Пазачът, удивен от видяното, се отдръпна назад. Какво правеше Еко? Какво искаше да каже?
Борн погледна към палача с бледото лице и къса сива коса. Той почистваше дългото острие на меча с бял копринен шал, докато помощници преместваха тялото и това, което беше останало от черепа. Той посочи към много красива жена, която двама пазачи влачеха към въжето. Стойката й беше изправена, но жената сякаш не можеше да стори и крачка. Делта погледна лицето на палача. Под маниакалните очи тънките устни си усмихваха.
Той беше мъртвец. Някога. Някъде. Може би тази вечер. Касапин, кървав, сляп фанатик, който можеше да хвърли Далечния изток в ужасна война — Китай срещу Китай, останалият свят щеше да ги последва.
„Тази вечер!“
27.
— Тази жена е куриер, една от онези, на които гласувахме доверие — продължи ораторът, като постепенно повишаваше глас, подобно на проповедник, който говори за любов и разбирателство, докато очите му са изкусени от дявола. — Имахме й доверие, тъй като е жена на един от нашите хора, храбър воин, първороден син на достойна фамилия от истинския Китай. Човек, който сега, в същия момент рискува живота си, като прониква в тила на нашите врагове от Юга. Той също й се довери… и тя предаде това доверие! Предаде своя изтънчен съпруг, предаде всички ни! Тя е най-обикновена курва, която спи с врага! Колко ли тайни е разкрила тя, колко по-дълбоко ли е стигнало нейното предателство, докато похотта й се засити? Не е ли тя връзката на чужденеца в Пекин? Не е ли тя техен информатор, който съобщава на враговете ни какво да търсят, какво да очакват от нас? Как иначе би могло да се случи всичко, което се случи днес? Нашите най-опитни хора поставиха клопка на враговете ни, която щеше да ги срази и с един замах да ликвидира мъчителите на майка Китай! Не случайно тя беше на летището тази сутрин. Летището! Където клопката беше в действие! Дали е предоставила леконравното си тяло на някой честен, посветен в делото човек, като може би го е замаяла с наркотици? И той й е казал как да действа, какво да каже на нашите врагове? Какво е направила тази блудница?
Сцената е готова — помисли си Борн. Обвиненията сякаш си играеха на прескочикобила с фактите. Подобен съд би накарал дори марионетния прокурор на някой от показните московски процеси да потъне в земята от срам. Царството на терора продължаваше под прикритието на военен трибунал. „Изплеви бурените, които пречат на тревата да расте нормално. Намери предателя. Убий го, бил той мъж или жена!“