Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
„Няма време! Това не са твои грижи!“
Оръжието, което откри в кобура на пазача, както очакваше, приличаше много на затъкнатото под неговия колан, както и на оръжието, което хвърли сред дърветата близо до портала. Беше много ефективно, а оръжията също бяха символи. Доброто оръжие говореше много по-малко за социалния статут на човека от скъпия часовник, който, разбира се, можеше да има много имитации, но опитното око веднага щеше да разпознае оригинала.
„Няма време! Не е твоя работа! Движение!“
Джейсън извади патроните, пъхна ги в джоба си и хвърли оръжието. Пропълзя отново до пътеката и тръгна бавно и безшумно към блещукащите светлинки зад редиците високи дървета.
Това не беше малка долина, мястото наподобяваше огромен кладенец, образуван с течение на хилядолетията, пропаст, датираща от времето на ледниците. Птици прелитаха със страх и любопитство над нея, крясъци на кукумявки раздираха пространството в бесен дисонанс. Борн стигна до ръба на пропастта и погледна надолу между дърветата. Кръг от трепкащи светлини ограждаше мястото на срещата. Дейвид Уеб изстена, доповръща му се, но леден глас заповяда: „Престани! Наблюдавай! Трябва да знаеш с кого си имаш работа.“
Провесен на клона на едно дърво, с вързани китки, с изпънати нагоре ръце и крака само на сантиметри от земята, един мъж се гърчеше в паника, от запушената му уста излизаха глухи викове, очите му бяха широко отворени и молеха за пощада.
Строен мъж на средна възраст, облечен в сива маоистка куртка, стоеше прав пред виещото се тяло. Дясната му ръка беше протегната напред и държеше богато украсен меч с дълго и тясно острие. Дейвид Уеб го позна — то беше и оръжие, и не съвсем. Това беше церемониален меч, принадлежащ на пълководец от четиринайсети век, оглавявал безскрупулната класа от войнолюбци, които са унищожавали села, градове и цели провинции и са били известни с това, че са се противопоставили дори на династията Юан — монголски императори, прословути с жестокостта си. Дейвид усети вълна от погнуса, докато наблюдаваше разиграващата се долу сцена.
— Слушайте ме! — изкрещя високият мъж, застанал пред тялото на затворника, но всъщност се обърна към аудиторията. Тембърът на гласа му беше писклив, но заедно с това приканваше към бързо изпълнение на дадените инструкции.
Борн не го познаваше, но лицето му трудно можеше да бъде забравено. Късо подстриганата коса, изпитото бледо лице и най-вече погледът. Джейсън не можеше да види очите ясно, но отраженията в тях бяха достатъчни. В тях също гореше огън.
— Нощите на Великото острие започват! — изведнъж извика слабият човек. — И това ще продължава нощ след нощ, докато всички предатели бъдат изпратени в ада! Всяко от тези отровни насекоми е извършило престъпления срещу нашата свещена кауза, престъпления, за които ние знаем и които съставляват едно голямо престъпление, а то трябва да се накаже с меч. — Говорещият се обърна към провесения затворник. — Ти! Кажи истината и само истината! Познаваш ли чужденеца?
Затворникът поклати отрицателно глава и издаде гърлени звуци, придружаващи движението.
— Лъжец! — изкрещя глас от тълпата. — Той беше на „Тянанмън“ днес следобед!
Затворникът отново конвулсивно отметна глава встрани.
— Той говореше против истинския Китай! — добави друг. — Чух го да приказва на младежите в парка „Хуа Гонг“! — И в кафенето „Ксидан Бей“!
Затворникът направи някакво движение — очите му, широко отворени, се взираха в тълпата. Борн започна да разбира. Това бяха лъжи и затворникът се чудеше каква е причината за тях, но Джейсън я знаеше. Започваше инквизицията; човек, който създава проблеми, или друг, в когото се съмняват, трябваше да бъде отстранен след обвинение в по-голямо престъпление. Всичко се основаваше на възможността човекът наистина да го е извършил някога. „Нощите на Великото острие започват — нощ след нощ!“ Това беше място, където царуваше ужасът, вътре в малко царство, заляно от кръв, намиращо се в пределите на огромна земя, където векове наред изцапани с кръв пълководци са побеждавали.
— Той е направил тези неща! — извика бледият оратор. — Той е казал тези неща!
Неистов хор от утвърдителни отговори изпълни долината.
— На площад „Тянанмън“!…
— Той говореше с чужденеца!…