Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Залавянето на Вълка от Уолстрийт
Залавянето на Вълка от Уолстрийт - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Залавянето на Вълка от Уолстрийт

Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:

Джордан Белфърт (роден 1962 г.) познава отвътре борсовите машинации на Уолстрийт. Той самият е преуспял бивш борсов манипулатор, който пише въз основа на личните си преживявания през десетте години на финансов възход. Преуспелият спекулант дава в някои отношения и отговор на въпроса къде се корени днешното спукване на световния финансов балон. Основателят на скандалноизвестната инвестиционна компания „Стратън Оукмънт“, наричан Вълка на Уолстрийт, печели през деня стотици хиляди долари, а нощем ги харчи още по-бързо за наркотици и секс.
1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 207
Перейти на страницу:

— Пусни! Ми! Пръстите! Моля ти се! Ще ги счупиш!

Пусна ме, после ме загърби и продължи да мърмори:

— Тъпи американци… Всичко толкова тъпо!

— Божичко! — мърморех и аз. — Какво те прихвана? — И размахах пръстите си във въздуха, дано да спре болката. — Щеше да ми строшиш пръстите с тая кагебистка хватка! — И гневно заклатих глава. — И коя си ти, че да ми викаш „путьо“? Само допреди пет минути ми разправяше колко ме обичаш, а сега ме наричаш с разни епитети! — Поклатих пак глава, да й покажа колко ме е разочаровала. И се подготвих за помирителен секс.

Само след секунди тя се обърна отново към мен, готова да се сдобрим.

— Прости меня! — каза тихичко, което според мен трябваше да означава „благодаря“, после задърдори скорострелно на руски. Тонът й всъщност беше доста сладък, от което заключих, че ми обяснява как е искала от обич да ми строши пръстите. После рече: — Ела, мусик-писик, цункам твои пальчики! — хвана ръката ми и взе нежно да ми целува пръстите, което ми подсказа значението на думата „пальчики“.

Усещайки, че съм реабилитиран, се опънах върху одеялото и се подготвих да получа наградата си (в смисъл да ме целуне по щръкналия пенис) и ето че след миг тя се озова просната до мен и се зацелувахме. Получи се мека, блага, бавна целувка, по руски. Имах чувството, че трая цяла вечност. Накрая положи глава върху рамото ми и така, отново влюбени, вперихме погледи в безкрайната Вселена — в оранжевата луна, мигащите звезди и бялата мъглявина на Млечния път.

— Извинявай за одеве — излъгах я, без да ми мигне окото. — Щом не щеш, няма да те поправям. Какво всъщност ми пука дали Луната прилича на швейцарското сирене, или на швейцарско сирене, след като я гледаме заедно. — Целунах я по сладкото й русо теме и я придърпах още по-плътно към себе си.

В отговор тя преметна дълъг гол крак през моя и се сгуши така, сякаш искаше да се слеем в едно.

— Я люблю тебя — прошепна.

— И аз те обичам — прошепнах. После поех дълбоко въздух и с вперен в луната поглед се запитах дали някога съм бил толкова щастлив. Това момиче наистина беше изключително специално — „Мис Съветски съюз“, за Бога! — уловът на века и, най-важното, идеалната противоотрова спрямо коварната Графиня.

— Знаеш ли? — рекох с голяма доза носталгия в гласа си. — Като дете много обичах да гледам Луната. И направо се шашвах, като си помислех, че там вече е стъпвал човешки крак. Ти през 1969 година си била само на една годинка и сигурно нищо не помниш, но аз си го спомням така, сякаш беше вчера. В кухнята имахме едно черно-бяло телевизорче и цялото семейство се бяхме насъбрали пред него да гледаме как Нийл Армстронг слиза по стълбата. После направи първите си крачки по повърхността на Луната и започна да подскача насам-натам… — Поклатих смаяно глава. — И тогава реших да стана космонавт. — Засмях се срамежливо. — Детски мечти. И така полека-лека стигнах до Уолстрийт. Но през онзи далечен ден нямаше да повярвам, ако някой ми беше казал, че това ще стане.

КГБ-то също се засмя, но с известен сарказъм.

— Голям американски трик — заяви самоуверено. — Знаеш, нали?

— Кое, че всяко американче иска да стане космонавт ли?

— Нет — отвърна мигновено. — Говоря за Луна. — За Луната, мама му стара! Кое му е толкова трудното? — Има английска дума за това кацане… как беше… фалшификация… а! Hoax! Направили сте hoax!

— Какво искаш да кажеш? Че не сме кацнали на Луната ли?

— Да! — възкликна щастливо тя, седна пъргаво и ме загледа в очите. — Направили сте hoax против съветски народ! Всичките знаят!

— Всички го знаят! — отвърнах през зъби. — Всички го знаят, Юлия, но не ми казвай насериозно, че Съединените щати са фалшифицирали кацането на Луната само за да изложат Майка Русия! Само това недей да твърдиш! — Гледах я с невярващ поглед.

А тя стисна устни и бавно поклати глава:

— Това кацане снимано в киностудиото. Цял свят знае. Само тук продължават вярват. Как смяташ: американци могат стигнат до Луна, а Съветски съюз не може? Ние жена пратили в Космос, вие пратили маймуна. И изведнъж — на Луна. Чист hoax! Виж снимки. На Луна вее флаг, а там няма атмосферата. Как вее флаг? И ден е нощ, а не нощ — ден. Земя вдига, а трябва пада. Има радиационен пояс… — И КГБ-то продължи в същия дух да ми обяснява как цялото прилуняване било снимано в холивудско киностудио с една-единствена цел — да изложи любимия й Съветски съюз. — Игор обясни, когато срещнете — обеща КГБ-то, — и разбереш истина. Игор известен учен. Покорява огън.

1 ... 153 154 155 156 157 158 159 160 161 ... 207
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)