Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Ханибал погледна с любопитство Ханон.

— Май си спомням за трагична случка в морето, при която бил изчезнал.

— Имаш чудесна памет, генерале. Преди малко обаче открих, че по някакво чудо не се е удавил. Той и приятелят му били пленени от пирати. Те ги продали в робство. В Италия.

Ханибал повдигна вежди.

— Нима това е той?

Малх се ухили.

— Да, генерале.

— Богове! — възкликна Ханибал. — Ела, момче!

Ханон се подчини, като много добре си даваше сметка за мръсните дрипи на гърба си.

Ханибал го гледа няколко дълги момента, през които Ханон затаи дъх.

— Определено приличаш на Малх.

Ханон не посмя да отговори. Сърцето му пърхаше като затворена в кафез птичка.

— Как успя да избягаш?

— Синът на собственика ми ме пусна, генерале.

— Нима? В името на Мелкарт! Защо?

— Спасих живота му, генерале.

— Интригуващо. — Ханибал потърка брадичката си. — Дълго ли пътува?

— Не, генерале. Той ме пусна при Плаценция.

— Добре дошъл. Баща ти и братята ти са добри офицери. Надявам се, че и ти ще бъдеш като тях.

Ханон неловко се поклони.

— Ще направя всичко по силите си.

Ханибал даде знак, че са свободни.

— Чакай, генерале — намеси се Малх. — Ханон е така развълнуван от срещата с теб, че си е изгубил ума. Пропусна да каже, че Плаценция е мястото, където Публий е разположил лагера си.

Лицето на Ханибал се оживи.

— Публий, казваш? Един от Сципионите ли?

— Да, генерале — отвърна Ханон, като осъзнаваше, че всички офицери наоколо слушат внимателно. — След като те е изпуснал при Родан, се е върнал час по-скоро в Италия.

Чуха се изумени възклицания.

— Цялата си армия ли води със себе си? — попита Ханибал.

— Не, генерале. Изпратил я е към Иберия под командването на брат си.

— Проницателен генерал. — Ханибал издиша бавно. — На Хаздрубал и Ханон също ще се наложи да се сражават. Както можеше да се очаква всъщност. — Той отново погледна Ханон с тъмните си очи. — Какво прави Публий сега?

— Построил е мост над Пад и възнамеряваше да потегли на запад в деня, в който избягах.

Ханибал се наведе напред.

— Кога беше това?

— Преди три дни, генерале.

— Значи не може да е далеч. Отлична новина! — Ханибал удари юмрук в разтворената си длан. — Какви са войските му?

Ханон се постара да разкаже всичко, което беше видял и чул след заминаването от Рим.

— Браво на теб, младежо — каза Ханибал, когато Ханон приключи. — Скоро ще се изправим пред първото си голямо изпитание. Онова, което ще видим сега, изглежда още по-подходящо. Остани с мен и гледай, ако искаш.

Ханон смънка някакви благодарности и остана с Ханибал, Малх и братята си, докато на откритата площ пред палатката извеждаха десетки пленници.

— Кои са тези? — попита Ханон.

— Алоброги и воконти, които пленихме, докато прекосявахме Алпите — отвърна баща му.