Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Но сега, в лицето на Кат, в лицето на надеждата, на любовта й, истината му се струваше непосилна.
Стана и заобиколи бюрото.
Кат прочете лошата новина по лицето му.
Отстъпи назад, сякаш можеше да избяга от неизбежното.
— О, не… — Хвана се за облегалката на един стол, но напразно. Свлече се на колене и скри лицето си с ръце. — Не…
Пейнтър клекна до нея.
Не знаеше какво да й каже, само я прегърна мълчаливо.
Не стигаше.
Притисна я към гърдите си, като се питаше колцина още ще загинат, преди това да свърши.
20:55
Вече нямаше накъде повече да отстъпват.
Хариет чакаше съпруга си при стълбището към последния етаж. Джак се беше забавил да остави още фалшиви следи, които да объркат кучетата. Парчета от ризата му вече бяха пръснати на долните два етажа — мушнати в офиси, набутани в кошчета за боклук, натикани в металните чекмеджета на наредени покрай стената прашасали кантонерки. Постарали се бяха да объркат максимално кучетата.
Джак беше запален ловец. Обожаваше да ходи на лов за какво ли не — патици, фазани, яребици, елени. Имаше ретривър, преди да му ампутират крака заради злополуката при петролната сонда. И знаеше всичко за кучетата.
А и все още имаше три куршума в пистолета, който беше взел от пазача. Хариет се опитваше да не губи надежда. Но кучетата вече лаеха на долния етаж. Анишен пък систематично прочистваше всяко ниво. Знаеше, че са някъде горе, и току крещеше заплахи.
Всички изходи бяха завардени. Дори пожарните. Никоя от съседните сгради не беше достатъчно близо. А и целият район изглеждаше отдавна изоставен и тънеше в мрак. Нямаше кой да ги чуе. Няколкото прашни телефона, които бяха открили, не работеха.
Единственият им път за бягство беше нагоре. Оставаше им само един етаж. И след него — покривът.
Чу се шумолене и после от сумрака се появи Джак. Само по боксерки, с пистолета в ръка. Закуцука към нея.
— Защо си още тук? — прошепна сърдито. Лицето му лъщеше от пот. Гневният тон всъщност прикриваше страха му, че няма как да я защити. — Казах ти да се качиш горе.
— Няма да тръгна без теб. Той въздъхна и я прегърна.
— Да вървим тогава.
Тръгнаха към последния етаж по едно от тесните задни стълбища — по-надолу беше запречено от изтърбушен контейнер за боклук.
Това би трябвало да отреже пътя на преследвачите им.
Басово ръмжене опроверга надеждата им. Шум от бързи меки стъпки долетя откъм долната площадка, от другата страна на контейнера.
И двамата замръзнаха.
— Какво подуши, малката? — чу се нечий хриплив глас. Чуха се и стъпки. Лъч на фенерче пролази нагоре.
Хариет и Джак се долепиха до стената. Ръмженето премина в лай.
— Хайде, иди горе. Промуши се оттук.
Джак бутна Хариет нагоре. Двамата забързаха тихо по стълбите.
Под тях ръмженето беше утихнало до тежко дишане, придружено от трескаво дращене на нокти.
— Готово — обади се отново гласът. — Хайде, изкарай ги оттам. Аз ще заобиколя. — Гласът се отдалечи. Явно мъжът беше тръгнал да търси обходен маршрут. Чу се пукот на радиостанция и няколко неясни фрази — мъжът се обаждаше да докладва за находката си.
Щяха да пратят кучетата на горното ниво.
Докато Хариет и Джак тичаха към вратата на следващата площадка, зад тях отекна остър лай, победоносен и свиреп. Нещо голямо летеше по стълбите.
— Бягай, Хариет — викна Джак.
Тя хукна колкото я държаха краката и най-после стигна площадката. Вратата към последния етаж беше само на метър от нея, затворена. Зад нея Джак се спъна в тъмното и падна. Пистолетът се хързулна и спря до краката на Хариет. Тя се наведе и го грабна. Докато се изправяше, някаква светлина привлече погледа й към малкото прозорче на стълбищната врата.
Лъчи на фенерчета прорязваха мрака на последния етаж.
Чу се гласът на Анишен: — Ще претърсим това ниво и ще се спуснем надолу. Няма га ни се измъкнат.
Хариет се обърна. Джак тъкмо се изправяше. Тъмен силует се появи откъм долната площадка и се стрелна към съпруга й с ръмжене.
Хариет вдигна пистолета. Ако стреляше обаче, Анишен щеше да чуе. Похитителите им щяха да разберат къде са и да нахлуят тук след секунди.
Колебанието й продължи твърде дълго.
Със свирепо ръмжене кучето се хвърли върху съпруга й.
07:58
Ангкор Том Сейчан гледаше как Грей обикаля централния олтар.
Минали бяха почти двайсет минути, докато открият пътя към централното светилище на третия етаж в храма Байон. Разположеният на площ от десет акра комплекс беше истински лабиринт от тъмни галерии, облени в слънчева светлина вътрешни дворчета, стръмни проходи и дълбоки ями. Ниските тавани ги принуждаваха да навеждат глави, някои от проходите бяха толкова тесни, че се налагаше да вървят в колона по един и с рамото напред, а много от коридорите не водеха никъде.