Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Слушам те.
Лиза му разказа набързо какво се е случило. Говореше отсечено, придържаше се към фактите, сякаш съобщаваше тежка диагноза на пациент. Въпреки това на моменти гласът й пресекваше. Искаше му се да се пресегне през телефона и да я прегърне, да я притисне към себе си и да прогони страха, да не я пуска никога повече.
Ала колкото повече му разказваше тя за болестта, лудостта и канибализма, толкова повече се свиваше сърцето му. Накрая седна като покосен на стола си и изгърби рамене. Зададе й няколко въпроса, записа си някои неща. Тя му даде координатите на един остров. Остров Пусат. Пейнтър плъзна бележките си по плота на бюрото към секретаря си и му прошепна да ги прати веднага по факса на прекия му началник, Шон Макнайт. Отряд австралийски командоси от службата на антитероризъм и специални спасителни операции вече чакаше в готовност. Преди да е приключил разговора с Лиза, бойните самолети вече щяха да летят към целта.
Уви, явно не ставаше въпрос само за отвлечен туристически кораб.
— А щамът на Юда? — попита Лиза. — Има ли данни болестта вече да се е разпространила?
Пейнтър нямаше с какво да я успокои. Вече имаше информация за случаи в Пърт, Лондон, Бомбай. И те със сигурност нямаше да са единствените.
— Тази твоя жена ни трябва — завърши Пейнтър. — Дженингс от научния смята, че ключът към лечението се крие в пациент, който е преодолял заразата.
— Сюзан наистина е ключът — съгласи се Лиза. — Но не е лечението… засега поне.
— Какво имаш предвид? — попита Пейнтър и чу въздишката й, долетяла от другия край на света.
— Пропускаме нещо. Нещо, свързано с един район в Камбоджа.
— За Ангкор ли говориш? Последва дълга пауза.
— Да. — Пейнтър чу изненадата в гласа й. — Ти пък откъде…
Пейнтър й разказа за историческата следа, по която Гилдията беше пуснала свои агенти, и къде ги беше довела тя накрая.
— И Грей вече е там? — попита Лиза. Гласът й изведнъж бе станал трескав, тревожен до степен на паника. Пейнтър я чу да си мърмори нещо, все едно цитираше нечии думи: „Te не трябва да ходят там“. После в гласа й се прокрадна нова решителност. — Пейнтър, има ли начин да отзовеш Грей?
— Защо?
— Не знам. — Гласът й започваше да пресеква. Телефонът й очевидно сдаваше багажа. — Бактериите правят нещо с мозъка на Сюзан. Енергизират го по някакъв начин, като използват слънчевата светлина. И тя вярва, че трябва да я заведем в Ангкор.
Пейнтър веднага направи връзката.
— Като раците.
— Какво?
Той й разказа за раците от остров Рождество. Не се наложи да й обяснява дълго.
— Явно Сюзан е била препрограмирана по същия начин — прекъсна го тя, преди да е довършил. — Миграционен импулс, предизвикан по химически път.
— Ако е така, може би греши за необходимостта да отиде там. Може да е просто сляп стремеж. Няма причина да ходите в Ангкор. Рискът е неоправдан. Нека Грей води играта.
Лиза не беше убедена, че е прав.
— Сигурно си прав за биологически заложения стремеж. При по-елементарните животински форми като раците може да е просто сляп инстинкт. Раците, като всички артроподи, имат само рудиментарни…
И млъкна по средата на изречението. Пейнтър се уплаши, че връзката се е разпаднала. Но пък Лиза правеше така понякога, когато я озареше внезапно вдъхновение. Просто изключваше и впрягаше всичките си ресурси в новата посока на мисълта си.
— Лиза?
Тя не отговори веднага.
— Сюзан може и да е права — измърмори тя, после продължи по-силно и решително: — Трябва да я заведа там.
Пейнтър заговори бързо — знаеше, че връзката ще се разпадне всеки момент. Доловил беше решителността в гласа на Лиза и се страхуваше, че времето няма да му стигне, за да я разубеди. Щом така или иначе щеше да ходи в Ангкор, поне можеше да я насочи встрани от опасността.
— Тогава кацнете при голямото езеро до руините — каза той. — Езерото Тонле Сап. Там има плаващо селце. Намери телефон и се свържи пак с мен. Искам да останете в селото. В момента организирам операция на местна почва.
Едва различи следващите й думи, нещо в смисъл, че щяла да направи всичко по силите си. Опита се да каже нещо за последно:
— Лиза, какво ти хрумна преди малко? Думите й се чуха на пресекулки:
— Не съм сигур… чернодробният метил… вирусът сигурно…
А после връзката се разпадна.
На вратата се почука и Кат влетя в кабинета му с грейнали очи и зачервени бузи.
— Чух! За доктор Къмингс! Вярно ли е?
Пейнтър впери поглед в нея. Прочете въпроса в изражението й, в стойката й. А Лиза му беше казала. С това беше започнала всъщност. Избълвала го беше почти несвързано, тласкана от неотложна нужда да свали този товар от плещите си.