Щамът на Юда

Почука с пръст по черупката.

— На какво ви прилича това?

Вигор се приведе да погледне отблизо.

— На пещера. Погребана под основите на планината. Грей вдигна поглед към огряната от слънцето шахта.

— А кулата тук символизира планината от барелефа.

— Смяташ, че под кулата има пещера? Под основите й? — попита Сейчан.

Той я изгледа косо, само за миг, после отклони поглед и отговори:

— Има само един начин да разберем — като се спуснем до основите. И там да потърсим вход към пещерата. Насър се намръщи.

— И какво й е толкова важното на тази пещера? — Може тя да е източникът на вируса — каза Вигор. — Може да са отворили тази пещера, когато са копаели изкопа за основите, и така да се пуснали на свобода нещо, което е било погребано там.

Грей въздъхна уморено.

— Много болести са се появили, след като човечеството е прониквало в нови, девствени територии. Жълтата треска, маларията, сънната болест. Дори СПИН се появи при строежа на шосе в отдалечен район на Африка и наводни света с вирус, който хилядолетия наред е живял само в телата на няколко маймуни. Така че нищо чудно и тази болест да е излязла на бял свят, когато кхмерите са населили района на Ангкор и са почнали да го култивират.

Разтърка врата си. Не сваляше очи от Насър.

Погледът му беше мъничко по-напрегнат от необходимото.

Сейчан усети, че Грей все още премълчава нещо, и отново погледна стилизираната пиктограма върху олтара. Планината и черупката представяха кулата и пещерата. Имаше ли и друго обаче? И изведнъж се сети.

Самата костенурка.

Разбира се…

Вдигна очи и погледна Грей.

Той, изглежда, усети погледа й. Обърна се към нея, уж небрежно, но очите му я пронизаха. Разбрал беше, че се е досетила какво е премълчал. И искаше от нея да запази мълчание.

Тя отстъпи крачка назад и скръсти ръце.

Той я гледа още миг… после отново отклони поглед.

Сейчан изпита известно задоволство. Повече, отколкото й се искаше в случая.

— Значи трябва да слезем долу — отсече Насър.

— Надявах се, че тук ще има нещо, което да ни насочи към таен проход — каза Грей.

— Няма значение — изсумтя Насър. — Ще взривим входа.

— Не мисля, че е разумно — възрази Вигор. — Ако пещерата наистина е източникът на вируса, въздухът долу може да е силно токсичен.

Насър не се трогна.

— Точно затова вие ще слезете първи. „Като канарчета в мина“.

Сейчан отново улови погледа на Грей. Той не възрази на плана на Насър. И той като Сейчан знаеше, че долу се крие нещо по-голямо от източника на вируса.

Черупката на костенурката може и да символизираше пещерата — но самата костенурка символизираше бог Вишну и подсказваше, че под храма Байон има и друго освен пещера. Нещо, което ги чакаше долу.

Грей се обърна към Насър.

— Достатъчно ли ти съдействам, за да отпуснеш още един час на майка ми?

Насър сви рамене в знак, че е склонен да отстъпи. После тръгна към светлината от шахтата, където телефонът имаше по-добър обхват.

— Добре ще е да побързам — каза. — Вече минава осем. Анишен не е от най-търпеливите. Един Бог знае какво може да направи.