Щамът на Юда

Висяха тук вече почти един час.

Надяваше се Насър да е достатъчно зает, за да пропусне ежечасната си заплаха. Забавянето заради доставката на взривни вещества го беше ядосало, но не беше единствената причина за гнева му. Имаше и нещо друго. След като ги прати тук, беше изхвърчал с телефон на ухото. Грей го беше чул да споменава за туристически кораб. Това трябваше да има връзка с научната част от операцията на Гилдията. Пейнтър му беше казал за отвлечения кораб и липсата на всякаква информация за Лиза и Монк.

Нещо определено се беше объркало.

Но дали новината беше добра, или лоша, що се отнасяше до съдбата на приятелите му?

Грей се отблъсна от стената и закрачи из камерата. Сейчан и Вигор седяха на каменна скамейка до едната стена.

Ковалски се беше облегнал близо до изхода. Единият от пазачите беше насочил пушката си към корема му, но Ковалски не му обръщаше никакво внимание. Изчака Грей да го наближи и каза:

— Преди малко видях един тип да се качва нагоре с пневматичен чук.

— Сигурно са готови да взривяват — каза Вигор и стана.

— Не разбирам защо се бавят толкова — измърмори Грей. Сейчан отговори, без да става от скамейката.

— Подкупите изискват време. Грей я погледна въпросително. Тя обясни:

— Чух викове на кхмерски. Хората на Насър изкарват туристите от комплекса, не твърде любезно при това. По всичко личи, че Гилдията е наела Байон за частното си парти. Хората тук са бедни. Лесно е да убедиш местната администрация да си затвори очите.

Грей и сам беше стигнал до този извод. Пазачите вече не си правеха труда да прикриват оръжията си.

Вигор опря ръка на една колона близо до вратата.

— Насър явно е убедил Гилдията, че си струва да продължи работата по историческата следа.

Грей подозираше, че има и друго. Нещо, свързано с туристическия кораб, ако се съдеше по напрегнатия глас на Насър, докато говореше по телефона. Ако научното крило на операцията бе ударило на камък, историческата следа щеше да излезе на преден план.

Миг по-късно получи потвърждение на извода си.

Насър разбута пазачите. Гневът му беше утихнал до обичайната му презрителна студенина.

— Готови сме да продължим. Но преди това… десет часът мина.

Стомахът на Грей се сви на топка. Вигор се притече на помощ:

— Държахте ни затворени през последния час. Едва ли очаквате, че сме получили ново прозрение.

Насър вдигна едната си вежда.

— Това не е моя грижа. А Анишен става нетърпелива. Чакането я изнервя и има нужда от малко забавление.

— Моля те — каза Грей. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да ги е спрял.

Насър очевидно се забавляваше от унижението му.

— Не ставай задник, Амен — каза Сейчан иззад тях. — Ако ще го правиш, давай.

Грей стисна юмруци. Едва се сдържа да не се обърне и да й затвори устата. Точно сега не биваше да предизвикват Насър.