Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Човек като нищо можеше да се загуби тук. Дори Насър, изглежда, го усети и даде знак на част от хората си да стегнат охраната около групата на Грей. Неколцина други прати напред да заемат ключови позиции в двора и да покрият всички изходи. Вигор усети как клупът около врата му се стяга, но пътят беше само един. Той посочи напред.
— Според картата, която проучих, оттук се стига до друг вътрешен двор, на второто ниво. Мисля обаче, че трябва да продължим директно към третото. Там се намира централното светилище.
И все пак, докато пресичаха първото ниво, Вигор спря за миг пред един забележителен барелеф на северната стена много по-голям от другите.
Изобразяваше две сили — богове и демони, същите от статуите при моста. Играеха на „кой ще издърпа въжето“, само че вместо въже дърпаха огромна змия. Самата змия се беше увила около планина, кацнала на гърба на костенурка.
— Какво е това? — попита Грей.
— Един от централните хиндуистки митове за сътворението на света. Биенето на мляко от океана. Е, ти едва ли знаеш как се бие мляко. — Вигор му посочи детайлите. — От тази страна са боговете… от другата са демоните. Te използват бога-змия Васуки за въже, с което да съборят великата вълшебна планина. Дърпат я. Напред-назад, напред-назад. Разбиват вселенския океан на млечна пяна. Точно от тази пяна се добивал еликсирът на безсмъртието, наречен „амрита“. Костенурката под планината е въплъщение на бог Вишну, който помага на боговете и демоните, като поддържа планината, за да не потъне.
Вигор посочи централната кула на Байон.
— И кулата уж е въпросната планина. Или поне нейното въплъщение тук, на Земята.
Грей вдигна поглед към петнайсететажната кула, после отново погледна барелефа. Плъзна пръст по релефното изображение на планината и сбърчи чело.
— И какво станало? Докопали ли се до еликсира? Вигор поклати глава.
— Според легендата настъпили усложнения. На змията Васуки й станало лошо от цялото това дърпане и повърнала страшна отрова. От отровата боговете и демоните се разболели и щели да умрат, но Вишну ги спасил, като изпил сам отровата, за да я пречисти, но в резултат посинял. Затова винаги го изобразяват със синьо гърло. Така, с негова помощ, биенето продължило и накрая бил създаден не само еликсирът на безсмъртието, но и танцуващите небесни духове, наречени аспари. С други думи, всичко свършило добре. Вигор понечи да продължи напред, но Грей не помръдна, беше вперил поглед в барелефа.
— Времето ти изтича — каза Насър и почука с телефона си по часовника на китката си. Гласът му беше изпълнен с презрение. — Да не би да те споходи внезапно вдъхновение?
Вигор усети студа, който се излъчваше от египтянина, студ, примесен с черна наслада. На Насър явно му доставяше удоволствие да измъчва Грей. Вигор понечи да застане между двамата, от страх, че Грей ще реагира бурно и ще се нахвърли върху Насър.
Вместо това Грей просто кимна и каза:
— Да.
Насър се ококори от изненада.
Грей сложи длан върху барелефа.
— Легендата, изобразена тук. Не е мит за сътворението. А историята на щама на Юда.
— Що за глупости? — намръщено каза Насър. Вигор насмалко да каже точно същото. Грей обясни:
— От онова, което ни каза за епидемията в Индонезия, първият признак се е появил в морето във вид на светещи бактерии. От които повърхността му е станала пенеста и белезникава. Като разбито на пяна мляко.
Вигор се взря в барелефа с нови очи. Сложи ръце на кръста си.
Сейчан застана до него. Ковалски остана на мястото си, загледан в редица гологърди жени, носът му бе на сантиметри от каменното изображение.
Грей продължи, сочеше змията:
— А после била освободена страшна отрова, която заплашвала всичко живо — и добрите, и лошите.
Сейчан кимна.
— Като токсичните бактерии, които бълват отрова и сеят смърт.
Насър не изглеждаше убеден.
Грей побърза да изиграе най-големия си коз.
— И според този мит някой е оцелял от заразата и е спасил света. Вишну. Изпил отровата, отнел силата й да убива и посинял…
— Или пък е светел — промърмори Вигор.
— Също като оцелелите, за които говори Марко Поло — добави Грей. — И като пациентката, която описа ти, Насър. Всичките светят. Синкаво при това.
— Твърде точно е, за да е случайно съвпадение — каза Вигор. — А и повечето древни митове почиват на истински случки.
Грей се обърна към Насър.