Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Изведнъж видя две камъчета на не повече от пет сантиметра едно от друго. Те явно не бяха случайност, а друг сигнал. Главната пътека продължаваше направо, но групата от пленниците беше завила надясно. Двете камъчета означаваха завой.
По-късно той забеляза, че разстоянията между отделните камъчета се увеличават все повече, и вече мислеше, че няма други, когато видя едно малко по-нататък. След него отново имаше две камъчета, отбелязващи друг завой. Д’Анжу знаеше, че скоро камъчетата щяха да свършат, и бе приложил друга тактика, която скоро се изясни на Джейсън. Докато вървяха по път без завой, той не пускаше чакъл, но при промяна на посоката две камъчета показваха пътя.
Той мина покрай някакво блато, откъдето се дочу силен плясък от крила и крясъци на смутени птици, които се вдигнаха към лунното небе. Накрая застана пред пътечка, която водеше надолу към тясна долчинка…
Джейсън изведнъж спря и изгаси фенерчето. На около трийсет метра надолу по пътеката видя светлинка от цигара. Светлинката се движеше бавно нагоре-надолу, пушещият явно безгрижно прекарваше времето си, но вниманието на Джейсън беше погълнато от тъмнината зад него. Тя явно беше по-различна, в смисъл че беше частично осветявана от снопчета лъчи. Това бяха фенери, разбира се. Той беше стигнал до мястото. Надолу в долчинката, оттатък пушещия пазач, беше мястото на срещата.
Борн бързо влезе в гъсталака от дясната страна на пътеката. Продължи напред, но скоро видя, че нагъсто израсналите храсти и долните клони на дърветата са безнадеждно преплетени, а да си проправя път между тях или да ги чупи, означаваше да вдигне шум, съвсем различен от нормалните звуци на резервата. Скършване на клон и звук, наподобяващ отваряне на цип, не бяха типичните пърхания на крила и чуруликане. Джейсън взе ножа си, като съжали, че острието не е по-дълго, и започна да напредва бавно към мястото, до което би стигнал само за трийсет секунди, ако вървеше по пътя. Сега това му отне близо двайсет минути — тихо прерязваше клоните и се придвижваше като охлюв.
— Боже Господи! — Джейсън закри устата си с ръка и рязко пое въздух, за да не извика. Подхлъзна се на нещо гладко, съскаща твар, която беше настъпил. Беше дълга най-малко метър и половина. Змията бързо се уви около краката му и в паниката си той я задърпа яростно, за да я откъсне от плътта си. След секунда успя и я разсече във въздуха с ловния си нож. Влечугото се замята в кратка агония, която продължи десетина секунди, и утихна. Джейсън затвори очи и потръпна. Запълзя напред, прилепен към земята. След малко беше на метри от пазача, който се опитваше да запали нова цигара с кибрит, чиито клечки се чупеха, преди да се запалят. Пазачът изглеждаше раздразнен от проклетия кибрит, явно производство на Народната република, и изрази гнева си под нос:
— Ma de shizi, shizi! — занарежда той с цигара в устата.
Борн внимателно се провря през последните клони и застана само на пет крачки от мъжа. Прибра ножа в кожения калъф и извади от задния си джоб саморъчно направената гарота. От удара с нож жертвата можеше да извика; когато телта се впиеше в гърлото, единствено кратко издишване би нарушило тишината.
„Той е човешко същество. Син, брат, баща!
Той е враг. Той е твоята мишена. Това трябва да знаеш. Мари е твоя, не тяхна.“
Джейсън Борн изскочи тихо от храстите, когато пазачът дръпна за последен път от цигарата си. Тютюневият дим излезе наведнъж от устата му. Секунди по-късно безжизненото тяло се свлече на земята с прерязана трахея.
Борн избърса кръвта от гаротата, нави телта на макарите и ги пъхна в задния си джоб. Завлече тялото в дълбоката тъмнина на шубраците и се зае да претърсва джобовете. Това, което откри, първо му се стори като дебело руло тоалетна хартия. Извади фенерчето и го запали, за да види какво е намерил. Хартията беше мека и нагъната, но не беше тоалетна хартия. Бяха китайски юани, може би хиляди, равни на няколкогодишния доход на повечето китайци. След това намери портфейл със снимки на деца, която бързо отстрани, шофьорска книжка, която удостоверяваше, че притежателят й е член… на Силите за сигурност на Народната република! Джейсън извади първото удостоверение и ги сложи едно до друго на земята. Бяха идентични. Той ги сгъна и ги прибра в джоба си. Последната вещ, която намери, му се видя интересна и странна. Беше пропуск, осигуряващ достъп до веригата магазини, обслужващи чужденци, забранена за китайци, освен ако не са членове на правителството. Които и да бяха хората долу, помисли си Борн, те впечатляваха с блясъка си. Пазачите им разполагаха с огромни суми пари, радваха се на привилегии, далеч надвишаващи служебното им положение, и носеха в себе си документи, обявяващи ги за членове на правителствената тайна полиция. Ако те бяха конспиратори — а всичко, което беше видял и чул от Шенцзен и площад „Тянанмън“ до този див резерват, го потвърждаваше, — заговорът беше оплел в пипалата си висшата пекинска йерархия.