Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Изглежда ми доста странно — казвам аз. — Това, че се намирам тук. Не мога да разбера защо.
— Разбира се, че не можеш — отвръща дружелюбно Гарете. — Мисля, че можем да прекъснем тук и да продължим записа отново, когато започне ритуалът.
— Какво? Прекъсване? Запис? За какво говориш?
Гарете кимва към Рейт и той нарежда на носачите да ме оставят на пода до масата и да изчакат отвън.
— Затворете вратата — казва рязко той. — Не трябва да чувате какво се говори в тази стая. — Четиримата монаси докосват с пръсти веждите си в знак на Подчинение и излизат. Не забравят да затворят вратата.
Устните на Гарете се превръщат в тънка права линия под дългия му закривен нос и той се изправя със зловещата грациозност на хищна птица.
— Предполагам, че белезниците са на разположение — казва той, заобикаляйки масата с вирната глава, сякаш с едното си око сканира плитчините за риба.
Рейт измъква бели пластмасови белезници.
— Стой мирно, Каин. — С бавни целенасочени движения той използва едната, за да привърже ръката ми към облегалката на стола, и я пристяга здраво.
— Хей, стига, де, Рейт — казвам аз и се мръщя. — Приятелството си е приятелство, но дори на жена ми не позволявам да ме връзва… — Опитвам се да се шегувам, но усещането за онази лигава змия отново плъзва в гърлото ми. Сега вече притиска дробовете ми и аз дишам учестено. Иска ми се да се засмея, но може да излезе нещо като нервно блеене — тогава ще разбера, че наистина съм уплашен, и изобщо не съм готов за това.
Рейт пристяга другата лента около дясната ми ръка и облегалката на стола. Гарете вдига купчина малки бели правоъгълни картончета от масата и започва да чете най-горното.
— Добре — мърмори си той, кимайки на себе си. После ме поглежда. — Мисля, че можем да започваме.
Откривам, че несъзнателно съм започнал да изпробвам здравината на белезниците.
— Какво става тук, по дяволите?
Гарете претегля на ръка тежестта на купчината картончета.
— Тук имам някои наистина специфични инструкции, Хари, които възнамерявам да изпълня колкото се може по-точно, както обикновено. Признавам, че не виждам смисъл в повечето от тях, но предполагам, че не е и необходимо. Първата инструкция е, че трябва напълно да осъзнаеш положението си.
Той ми разкрива пълен набор от бели, твърде големи за кльощавата му физиономия зъби.
— Ваше Превъзходителство?
Рейт отваря малка раница, която не си спомням да съм виждал у него. Отвътре измъква руло блестяща мрежа. Когато я разгъва, стреснато осъзнавам, че мрежата е сребърна, същата като онази, с която бях покрил Ма’елкот на Стадиона на победата преди толкова години.
— Знаеш ли какво е това, Каин? — пита той.
Повдигам рамене; движението ми кара белезниците да се врежат в китките ми, затова се отпускам отново.
Усмивката на Рейт реже като бръснач.
— Знаеш ли за какво смятам да я употребя?
— Трябва ли да ме интересува?
Сега е ред на Рейт да свие рамене. Дишането му е учестено и той прилича на девственик, който за пръв път вижда женска гърда.
Мята мрежата върху главата ми както матадор — плаща си.
Мрежата се разлива върху мен като кофа с леденостудена вода; шокът идва толкова бързо, че не усещам нито студ, нито горещина, а просто инстинктивно изпъшквам. Вцепенявам се, издавам само нечленоразделни звуци, а стаята избухва в бяло, сякаш някой е запалил магнезиева пръчка в главата ми, а сега някой друг пали нови и ги използва, за да подпали напалма, който е разлял по краката и по гърба ми; и аз горя целият, кожата ми се пука, причинявайки непоносима болка, усещам силната смрад на печено месо и леденото докосване на спирт до овъглената ми кожа…
А пред мен стои облеченият в алената роба на Посланик на Манастирите непознат, чието лице прилича на замръзнала маска, прилепнала на места към черепа му; в синкавобелите му очи проблясва светлина, приличаща на отражения от пламъците, които ме изгарят.
— Кой… — опитвам се да произнеса аз с усилие, ръмжейки от болка. — Кой си ти?
— Не ме ли познаваш, Каин? — изрича той, а зъбите му са оголени в хищническа усмивка. Навежда се към мен, сякаш се кани да отхапе парче от лицето ми, след което протяга сгърчените си като орлови нокти пръсти, сграбчвайки плътта ми през мрежата; туниката се търка в изгорялата кожа и аз потрепервам от новата болка. Тихият му злобен глас ме прогаря почти като погледа му.