Острието на Тишал

— Ти само… следваш заповедите, нали?

— Опитвам се честно да изпълнявам задълженията си — съгласява се сковано Гарете. — Нищо лично, нали?

— Майната му на нищото… Всичко е лично. — Кимвам с брадичка към Рейт, към мрачния глад, който е изписан на лицето му, докато наблюдава болката ми. Не знам защо или откъде се е появила, но от него се излъчва омраза като топлина от нагрят от слънцето асфалт. — Питай него. Той знае. Виждам го.

Очите на Рейт не трепват; той ме изпива с поглед, сякаш е пустиня, а аз съм буря.

— Приключвай вече — казва той.

— Ами, добре тогава. — Гарете се прокашля и отново се консултира с най-горното картонче. — Първото нещо, което трябва да знаеш, Майкълсън, е, че възнамеряваме да убием жена ти.

Очаквах го, но въпреки това думите му ми действат като ритник в топките. Не спирам да се усмихвам; защо не, мамка му? И без това едва чувствам топките си.

— Можете да опитате.

— Ммм, да. И да успеем. А ти ще ни помогнеш.

— И тогава се събуждаш, а чаршафът се е омотал около краката ти.

— Ще бъдеш отведен до извора на върха на Резеца и ще бъдеш потопен във водите му. Това ще привлече вниманието на Палас Рил. Когато се появи, ще умре.

— Тя не е толкова лесна за убиване.

— Повярвай ми, ще останеш изненадан.

Погледът му се задържа известно време върху мен, сякаш очаква отговор, но аз просто гледам пулсиращата вена на гърлото му и оголвам зъби.

Той кашля деликатно в ръката си, след което продължава.

— Освен това сигурно ще ти е интересно да научиш, че докато умира, тя ще признае изцяло вината си за епидемията от ХРВП. Всичко вече е планирано: епидемията представлява терористичен акт, извършен от самата Палас Рил, която е възнамерявала да настрои общественото мнение срещу компанията „Отвъдие“.

— Глупости. Никой няма да повярва на това.

— Разбира се, че ще повярват. Разполагаме с документи, които доказват, че тя е имала… предишна връзка — романтични отношения мисля, че се казва, с някой си Администратор на име Кери Вурхийс…

— Шефът на Биобезопасност? Но Вурхийс е жена…

— И е лесбийка — уточнява Гарете с професорски блясък в очите. — Да, това ще представлява особено пикантен обрат. Госпожица Вурхийс ще бъде, как да го нарека, смазана от чувство за вина? И прощалното ѝ писмо ще съдържа пълни самопризнания, които уличават Палас Рил. Освен това госпожица Вурхийс — с помощта на няколко удобни екотерористични организации, които своевременно сме създали — е поставила капан, който едва не е отнел живота на Тан’елкот и твоя. И от който ти си се измъкнал по изключително зрелищен начин — вече видях записа. От него ще се получи поразително развлечение.

— Не виждам смисъл в това — казвам му аз. — Защо…

— Не е задължително да има смисъл — отвръща цинично Гарете. — Всъщност дори е по-добре да няма, особено ако е достатъчно драматично — ти би трябвало да го разбираш по-добре от всеки друг, Хари. Така десетки противоречащи си теории ще завладеят мрежите в продължение на седмици, месеци, дори години. А някои от тези теории ще бъдат много по-разумни, много по-вероятни — ще имат повече смисъл — от истината. Това е истинската социална цел на конспиративните теории. Ако се случи така, че някой разкрие истината, тя ще потъне в потока от мними заговори, един от друг по-невероятни. Идеалният камуфлаж.