Три сестри, три кралици

Занасям писмото в малката стая с каменни стени на самия връх на кулата, където няма да ме безпокоят, и в бързината си да го отворя почти откъсвам тежкия печат от листа. Веднага виждам, че не е написано с небрежния почерк на Хари. Диктувал е на писар. Представям си го, седнал зад масата, разположил се нашироко, усмихнат, с чаша вино в ръка, с Томас Улзи до него, който му поднася документи за подпис, сякаш раздава печеливши карти за игра, докато прислужникът, наливащ виното, му поднася вкусна храна. Чарлс Брандън, моят себичен, стремящ се към издигане зет, се изтяга лениво наблизо, други мъже — Томас Хауард, Томас Болейн — стоят облегнати на стените, в готовност да се разсмеят, готови светкавично да предложат съвет, докато Хари набързо диктува писмо до мен, едно от многото задължения, които е отлагал твърде дълго, но което наистина не може да бъде отлагано повече. За него това е нищо — една покана до мен да дойда в Лондон. За мен това е освобождаване от затвор.

Отначало не мога да разбера думите върху листа. Налага се да ги прочета, а после да ги препрочета, толкова са далече от онова, което очаквах. Хари не пише окуражаващо. Вместо това, избира да бъде строг, надменен и важен. Говори за божественото тайнство на нерушимия брак, и ми казва, че всеки раздор между съпруг и съпруга е злина и грях. Обръщам листа, за да се уверя, че е подписал тези безсмислени брътвежи. Това — от мъж, чийто незаконен син разби сърцето на съпругата му!

После се връщам към четенето. Невероятно е, но той ми нарежда да се върна при Арчибалд във всяко отношение. Трябва да живеем заедно като съпруг и съпруга, или той ще ме смята за грешница, обречена да отиде в пъкъла, която никога повече няма да бъде негова сестра. Арчибалд, неговият зет, му е писал, и Хари се е вслушал в неверния ми съпруг, вместо в мен. Навярно това е най-лошото от всички ужасни неща, които казва: че се е вслушал в Арчибалд, а не в мен. Повярвал е на думата на мъжа по въпроса, и е останал глух за думите на родната си сестра. Услужливо ми съобщава, че Арчибалд е готов да ме приеме обратно без възражения, че само с Арчибалд до себе си мога да се надявам да си възвърна властта в Шотландия. Само ако Арчибалд е до мен, той, кралят, или неговият главен шпионин, лорд Дейкър, ще ме подкрепят. В неведение, както винаги, той обяснява, че Арчибалд има авторитет пред лордовете на Шотландия, единствено той може да ме задържи на трона. Обронвам глава в ръцете си: Дейкър сигурно е прочел това. Също и всичките му шпиони.