Три сестри, три кралици

Отново? Едва мога да повярвам. Катерина отново ми е изпратила изповедник да ме съветва, точно както направи след смъртта на Джеймс, след като нейните заповеди погубиха Джеймс. Тогава значи знае, знае, че ми е нанесла смъртоносен удар и се надява да го смекчи.

— Кой е?

— Отец Бонавентура.

— Помолете го да изчака в параклиса — казвам. — Ще дойда след миг.

По-силно от гнева ми при отказа на Хари да ми позволи да дойда в Англия, по-силно от раздразнението ми, че не разбира положението ми тук — и колко съкрушително е за мен, че той не притежава нужната прозорливост да види опасността, в която аз, синът ми и цялата страна се намираме! — по-силно от всичко това е отчаянието ми, че Катерина би заговорничила с него, защитена в убежището на изпълнен със самодоволство брак, и би се съгласила, че онова, което е най-важно — по-важно от мен! по-важно от собствената им сестра! — е волята Божия. Това, че се позовават на Бог и светите Му закони, противопоставяйки ги на моите твърде земни тревоги, че Катерина не желае да ми пише като сестра, за да предложи помощта си на една жена, която също като нея е публично унизена, смазана от пренебрежение, и се опитва да държи главата си гордо изправена в един свят, който ѝ се присмива тайно — това е най-ужасното в тези самодоволни съвместни писма, с които ми изпраща монах, а не приятел, в които ме съветват да се върна при съпруга си и казват, че не мога да дойда при тях.

Как би могла една жена да не каже: да, елате, щом сте толкова нещастна и самотна? Как може Катерина да приеме Мери, която пристига без предизвестие, омъжена тайно за любовника си, и въпреки това да отхвърли мен? Как може да се държи толкова мило и сърдечно, да е толкова гостоприемна и любяща към мен цяла година, а по-късно да каже: върни се при съпруга си, и понасяй лошото му отношение? Как може да ми каже: бъди пренебрегната като мен, бъди нещастна! Приеми изоставянето! Не се надявай на нищо по-добро! Аз нямам шанс за нещо по-добро; няма шанс и за теб!

Катерина е моя сестра, моя снаха, сестра по закон. Омъжена е за брат ми, кралица на Англия е. Всичко това би трябвало да я кара да бъде мила, любяща и състрадателна към мен. Би трябвало да разбира чувството ми за загуба, болката ми, унижението ми. Тя знае какво е да копнееш за съпруг, да се питаш какво прави, какво прави любовницата му с него. Сигурно си представя — както си представям аз — красива и млада жена, обвиваща се около тялото на съпруга ми, надаваща стонове на наслада до голото му рамо. Би трябвало да помогне за облекчаването на болката ми по всеки възможен начин. Що за сестра казва на съпруга си: трябва да научим тази млада жена да се държи в съответствие със Словото Божие, а не да прави каквото е най-добро за нея? Как мога да мисля за нея като за сестра? Така би постъпила една най-коварна съперница и неприятелка.