Наследниците на Винету

— Кой може да го твърди? Аз вече съм виждал някои неща, считани за невъзможни, да стават възможни. И тъй, питам: Всеки от вождовете има право на първия изстрел, а аз на втория. Ако първият не проехти, имам ли право да стрелям?

— Точно една минута, след като е трябвало да екне първият!

— Съгласен. Накъде ще се стреля?

— В сърцето, точно в сърцето.

— Не по някое друго място на тялото?

— По никое друго!

— Къде ще се състои битката?

— На границата между Горния и Долния град. Теренът ще бъде трасиран с колчета.

— Кога?

— Един час, преди слънцето да се изгуби зад Маунт Винету.

— Кой ще се погрижи тези условия да бъдат строго съблюдавани?

— Двама души от всяка страна. Вождовете избраха за целта агента Уилям Ивнинг и банкера Антоний Пейпър. Нека и Олд Шетърхенд избере двама!

— В такъв случай ще назова моя приятел и брат Мато Шако — вождът на осагите, и мой приятел Вагаре Тей — вождът на шошоните. Те ще застанат до мен и незабавно ще прострелят всеки вожд, който наруши думата си, прицелвайки се по някое друго място освен сърцето ми. Съгласен ли е Пида, пратеникът на моите врагове?

— Аз съм съгласен — отговори той. — А Олд Шетърхенд?

— Приемам битката при уточненията, които току-що бяха направени.

— За Бога! — нашепна ми Херцле толкова високо, че всички я чуха. — Не позволявам! Ти си изгубен!

Щастие, че бе говорила на немски, та никой не я разбра.

— Има ли Олд Шетърхенд още нещо да съобщи? — осведоми се Пида.

— Само, че ще се явя с пушката си точно навреме, нищо повече. Пида, вождът на кайовите, изпълни своята мисия. Той може да си върви!

Той направи движение с ръка за поздрав и се обърна да се отдалечи. Но при вратата спря, замисли се, тръгна обратно с бързи крачки, сграбчи двете ми ръце и каза с изцяло променено лице:

— Пида обича Олд Шетърхенд. Той не желае Олд Шетърхенд да умре, а да живее и бъде щастлив. Не може ли Олд Шетърхенд да промени тази битка, която би била неговата неминуема смърт?

— Бих могъл навярно, ала не желая — отговорих. — Пида е мой брат и аз негов. Тази битка няма да доведе до моята смърт. Олд Шетърхенд винаги знае какво казва. Нека Пида и сега вярва в мен, както ми вярваше по-рано! Никой команч, никой кайова, никой юта и никой сиус няма да ме убие! Моля те да го повярваш!

— Вярвам и го желая — увери той. — Олд Шетърхенд говори с тайни, ала всяка дума при него си има своята причина и преднамереност. Той вижда и чува неща, които другите не долавят. Ето защо той предварително знае онова, което другите няма как да знаят. Аз казах. Сега си тръгвам!

Аз му разтърсих ръцете и го целунах по челото. Очите му просияха. Той поздрави околните и излезе с вдигната глава.

Не е трудно да се помисли, че сега бях обсипан с въпроси. Не ми бе възможно да отговоря така, както желаеха хората. Ако не исках да заложа на карта целия изход, трябваше да премълча намеренията си. Ето защо напрежението на присъстващите нарастваше все повече и бе отнесено когато си тръгнаха долу в града, където се разпространи. Но пред моята Херцле наистина не биваше да мълча. Длъжен бях да я успокоя. Казах й, че съм в притежание на четири непробиваеми брони, през които куршум не би могъл да проникне. Тези брони бяха амулетите, взети от Домът на смъртта. На никой индианец не може да хрумне да увреди собствената си медицина. Той по-скоро ще се самоубие, отколкото това да стори. Медицината на стария Киктахан Шонка се състоеше от неговия пояс и кучешките лапички, които бях намерил на стъпалата. Какво представляваха медицините на другите трима вождове, не можеше да се види, тъй като бяха зашити в кожени медицински торбички. Аз вързах ремъците им по такъв начин, че окачех ли ги на врата, медицините да легнат точно на сърцето ми. Това бе цялото приготовление, което трябваше да извърша за тези толкова опасно изглеждащи двубои. Когато Херцле го чу, веднага се успокои. Да, тя дори започна да се радва на "дуелите".