Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
Изплаших се, когато го видях. Сетих се за пукнатината, която бях забелязал на тавана на пещерата, за ръсенето, процеждането и роненето на скалата. Прекалено голяма ли бе тежестта на скулптурата за издълбаната земна подложка? Нима не можеше да понесе тя нейния многотонен товар? Каква катастрофа ни предстоеше на всички нас! Докато си мислех това, Херцле се върна. Беше подпитала инженера. Засега се касаело само за пробно осветление, което щяло да се предприеме утре вечер. Смятали да поканят всички присъстващи.
— А за какво е необходим огромният прожекционен апарат? — попитах.
— Той съдържа снимките на Янг Шуърхенд и Янг Апаначка, които ще се появят на повърхността на водопада от двете страни на паметника. Творците на Винетувата скулптура — отдясно и отляво на своето творение!
— Няма да го допусна! — извиках аз.
— Какво се каниш да направиш? — попита.
— Да го забраня! Това е достатъчно!
— Да, действително! Дори хората да не се вслушат във волята ти, ти би съумял да й придадеш емфаза. Но помисли, това е само за проба! Не е ли по-уместно да оставиш тази проба спокойно да си мине и да изчакаш, докато дойде на ред същинското изпълнение?
— Да, може би така ще е по-правилно. Но според мен ние вече не държим тези неща в ръцете си. С тях се е заела друга сила, за която ние не сме дорасли.
— Какво искаш да кажеш?
— Погледни внимателно и кажи, права ли стои фигурата, или наклонена?
Тя погледна и отговори:
— Права стои. Та няма да я издигат наклонена, я!
— Преднамерено сигурно не. Но въпреки това тя стои наклонено. Ти не го забелязваш, защото окото ти не е обучено като моето, и защото отклонението от отвесната линия не е още толкова значително, че непременно да бие на очи. Я сравни внимателно с падащата вода и ми кажи… Тогава тя прекъсна словата ми:
— Тя стои наклонено, да, тя стои наклонено! Боже Господи! Що за мисъл! Смяташ, че потъва?
— Потъва или не, сега все още не може да се каже. Трябва да се изчака и се види дали и как расте отклонението. Днес нямам време, но утре ще сляза в пещерата да проверя дали таванът още се троши.
— Не е ли опасно за живота?
— Не.
— Но все пак считаш за възможно всичко да рухне!
— Не само за възможно, а дори за много вероятно. Но рухването да последва днес-утре, толкова бързо това няма да се случи. Преди туй потъването трябва да е станало значително по-голямо. Но дръж го моля те в тайна!
— От всеки?
— Да.
— Също от Тателах Сатах?
— Също от него. Бих желал сам да владея ситуацията. Никой не бива да се намъква в моите неща, да ги разстройва или чак пък погуби!
— Но ясно ли ти е с какво се нагърбваш?
— Да. С нещо действително голямо. Но мисля, че мога да отговарям. А сега да вървим, Херцле! Трябва да се приберем у дома. Не бива нито минута по-късно да се явя за борбата.
— За съжаление аз не съм без всякаква грижа! — въздъхна тя.
— Напразно. Имаш много повече основание да се усмихваш, отколкото да се боиш!
Когато стигнахме в Замъка, беше ни предадено, че Тателах Сатах ще дойде да ни вземе. От страна на вождовете пък дойде един пратеник да доложи, че те също щели да се качат, за да ме придружат до долу. Аз обаче изпратих молба да не го правят, защото работата не си заслужаваше такъв труд. Бях длъжен за случая да нося облеклото си на вожд; заредих и карабината "Хенри", макар да предполагах, че по всяка вероятност няма да се стигне и до един изстрел. Четирите амулета не биваше да нося. Херцле ги взе в пътната си чанта. Тя искаше да седне до мен, вземайки по този начин участие в двубоя. Нямах нищо против. Когато настана време и отидохме в двора, където Инчуинта държеше в готовност конете ни, заварихме там Младия орел и нашия стар Паперман — те не искаха да се лишат от честта да ме придружат до мястото на предполагаемата ми победа. По същото време се появи и Тателах Сатах на бялото си муле — съвсем сам. Потеглихме — Пазителя на Великата медицина, Херцле и аз начело, Младия орел и Паперман отзад.