Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
— Той е тук! — отговори Атъбаска.
— Да, той е тук! — извика възторжено Ашта.
— Той е тук, той е тук! — пригласиха и останалите. Дори Олд Шуърхенд и Апаначка го потвърдиха. Само техните синове не казваха още нищо. Те също чувстваха дълбокото въздействие на чутото. Но знаеха, че техният план толкова по-нереализируем ще става, колкото повече това въздействие се вдълбочаваше. Ето защо потиснаха онова, което напираше на устните им.
— И ще дойдат ли братята ми тази вечер отново? — осведоми се Тателах Сатах. — Ще ги очаквам точно по същото време.
— Ще дойдем — увери Алгонка.
— Да, ще дойдем — обади се Колма Пуши, вече изцяло спечелена.
— Ще дойдем, ще дойдем! — извикаха всички останали. И този път се включиха и гласовете на двамата млади художници.
После си тръгнахме за вкъщи. Със стигането ни у нас, Херцле призна, преди да отидем да почиваме:
— Вярваш ли, аз действително чувствам в себе си някакво ново същество, някакъв духовен образ, който не е съществувал преди в мен?
— Вярвам. Но нека не говорим със загадки, моля те.
Това, което ни е завладяло и покорило — искаме или не, мисловният свят на Винету. Лека нощ, Херцле! — Лека нощ! Аз вярвам, че ще победим!
Четенето продължаваше всеки ден. То постигаше чудеса. Най-голямото му постижение беше, че Янг Шуърхенд и Янг Апаначка първи се явяваха. Едва съумяваха да дочакат следващото. Колкото и голяма радост да ни създаваше това, ние се правехме, сякаш въобще не ни правеше впечатление. А те от своя страна — въпреки този голям интерес към нашия духовен Винету — в никой случай не пропускаха да ускоряват в максимална степен своя каменен образ край Воаловия водопад. Той видимо растеше, защото отделните части бяха вече готови и бе необходимо само да се монтират. Между нас и тях сякаш се провеждаше някакъв конкурс, чия фигура ще бъде по-напред готова — тяхната каменна или нашата духовна, която се развиваше във вечерите на четене във все по-голяма висота и красота.
Вечерта на третия ден от идването на братя Ентърз, бях отново навестен от Хариман. За да не бъде видян, той бе избрал за посещението си часовете на мрака. Привечер бяха пристигнали нови пришълци, които останаха в Долния град. Съдейки по раздвижването, настъпило при тяхното пристигане, трябва да бяха важни персони, чиито имена така и не узнахме. Сега Хариман Ентърз идваше да ги назове. Приех го в присъствието на жена ми.
— Знаете ли, мистър Шетърхенд, кой дойде по свечеряване? — попита той.
— Не — отговорих.
— Вашите смъртни врагове — четиримата главатари.
— Я гледай! Наистина ли? Сами?
— С малко над трийсет мъже в съпровод, повече не.
— Без подглаватари?
— Без.
— Колко непредпазливо от тяхна страна! Та от това може да се заключи какво възнамеряват! Мястото на подглаватарите е безусловно при тях. Липсват ли, това означава опасност. Те естествено са при четирите хиляди ездачи, изпратени към Долината на пещерата?
— Точно така! Но това сега е страничен въпрос. Най-главното е, че утре ще бъдете призован на двубой.
— Хайде бе! Страшно интересно!
А Херцле побърза да се намеси:
— Никак не е интересно, ами страшно опасно и нагло! Кой е човекът, поставил си за цел да погуби моя мъж?
Въпросът беше отправен към Ентърз. Той отговори:
— Не е един, четирима са.
— Как? Правилно ли чух? И кои са тия четирима?
— Киктахан Шонка, Тусага Сарич, Тангуа и Токайхун.
— Да не би да се канят всички едновременно да насекат, намушкат или прострелят моя клет мъж?
— Само да стрелят, нищо повече.
— Тъй! Нищо повече! Като че това ми било нищо! И всичките четирима в едно и също време?
— Не, един след друг.
— Не разрешавам! Значи мирничко един подир друг! Да не би като в Германия стрелбата по мишени и дървени птици? Ако единият не улучи, ще улучи другият! Благодаря! Та при това положение никой не би могъл да се отърве жив!
— Така смятат и те! Олд Шетърхенд трябва непременно да падне. Сетне не само отмъщението им ще бъде удовлетворено, ами и каменният Винету спасен. Смята се, че той единствено е истински опасен противник на строежа на паметника. Мъртъв ли е, то с помощта на четирите хиляди конници ще бъде прекарано всичко…