Наследниците на Винету
- Автор: Май Карл
- Серия: winnetou #4
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Калем 90, Гея-Либрис
- ISBN: 954-434-032-7
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Наследниците на Винету». Краткое содержание книги:
— Охо! — пресече гневно Херцле словата му. — Той обаче няма да е мъртъв. Преди да оставя да ми го застрелят, ще ги изтребя аз всичките тия четири хиляди също ей така мирничко един подир друг, а после…
Спря по средата. Усети се какво говори в действителност и избухна в жизнерадостен смях, към който се присъединих и аз. По този начин вълнението й стихна и можехме да продължим разговора на спокойствие.
Вярно беше, че четиримата непримирими вождове бяха решили да ме поканят на една чисто индианска борба на живот и смърт. Че те ще поставят същевременно условията си по такъв начин, та да ми е невъзможно да се изплъзна, това изцяло се подразбираше. Сега, тази вечер, не можеше нито нещо да се реши, нито да се извърши. Онези трябваше първо да оповестят условията. Било решено Пида, синът на Тангуа, да ми предаде поканите. Той беше приятелски разположен към мен, което даваше надежда, че с негова подкрепа ще ми се удаде да предотвратя всичко опасно.
Когато разясних това на Херцле, тя съвсем се успокои. Дори се въздигна до следното разсъждение:
— Работата действително не е ни най-малко опасна, а просто смехотворна. Четиримата негодяи страшно ще се изложат. Трябва само да бъдеш мъж, нищо повече!
— Хмм! Как си го представяш? — поинтересувах се аз.
— Много просто. Ти нали си противник на дуелите?
— Даже голям!
— Е, на! Когато тия типове те канят, речи им: Аз съм противник на дуелите и не участвам в тая игра! Тогава те ще се измъкнат и ще се посрамят!
— Хм, хи! — подхилих се аз. — И викаш, трябвало само да бъда мъж, а?
— Да! Или не е пък мъжествено открито и честно да обявиш своето негативно отношение към дуелите?
— О, разбира се! Та и аз съм готов с най-голямо удоволствие да се покажа като мъж, че даже като мъж на квадрат!
— На квадрат? — попита. — Звучи подозрително! Когато се изразяваш по този начин, нещо със сигурност не е наред! Започвам да тая подозрение!
— Подозрение? Не можеш ли да таиш нещо по-добро, ако изобщо трябва да таиш нещо? Аз ще му призная на този Пида много мъжествено, че съм противник на дуелите. И после също така мъжествено ще добавя, че въпреки това съм готов на драго сърце да се гърмим с четиримата вождове. Това не е ли мъж на квадрат?
— Не мъж на квадрат, а погрешно на квадрат! Надявам се да се шегуваш!
— Шегувам се действително и го приемам сериозно — двете неща в паралел. Откровено казано, намирам тази покана за дуел като глупост и ще се отнеса с нея като глупост, макар от неприятелска страна да е замислена съвсем сериозно. Но по кой начин ще го сторя и какво изобщо ще реша, това отсега не мога да знам. Нека дойде Пида, тогава ще чуеш какво ще му отговоря!
— Значи не считаш работата за опасна?
— Не.
— И смяташ да се отървеш с читава кожа?
— Безусловно!
— Така мислят и вождовете — намеси се Хариман. — Те никак нямат доверие на вашата хитрост и изобретателност. Ето защо ни повикаха мен и брат ми и ни съобщиха плана си да ви погубят в двубой. В случай че по някакъв начин се изплъзнете на смъртта, то аз и брат ми сме упълномощени да ви премахнем, вас и вашата жена…
— И мен? — прекъсна го в думите Херцле. — Вие съгласихте ли се?
— Напълно естествено!
— Но само привидно?
— Само привидно! — кимна той. — На нас и през ум не ни минава да ви посегнем. Ние сме ви верни, ще ви закриляме, но не и убиваме!
— Вярвам ви! — увери го тя в искрен, сърдечен порив.
— Вярно ли? Наистина ли ни вярвате? — попита той и лицето му се озари от радост.
— Наистина — отговори Херцле.
— А вие, мистър Шетърхенд?
— Аз също ви вярвам — потвърдих.
— Как ме радва! Как безкрайно ме радва това! Аз мога дори да ви докажа, че имаме честно отношение към вас. Погрижил съм се да мога да ви го докажа. Нося в себе си доказателство, необходимо доказателство. Притежавам нещо като договор.
— Да не би писмен? — попитах.
— Да.
— Невероятно! От кого е съставен?
— Съставен от четиримата вождове и подписан от мистър Ивнинг и мистър Пейпър като свидетели. Ето го къде е.
Той ми го даде. Не беше договор, а обещание за плащане, чието съставяне бе мислимо само защото както двамата братя, така и двамата долуподписани щяха да бъдат измамени от вождовете. Че този документ би могъл да попадне по преднамерени пътища в ръцете на някой противник, съставителите бяха считали за невъзможно. Той беше издаден на братята само за кратко време и после щеше да им бъде отново отнет. След като го прочетох, поисках да го върна на Хариман Ентърз, ала той каза: