Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Всеки от тези варианти обясняваше как е изтекла информацията, но не и как куриерката е минала през детектора на лъжата. Защото, ако Филис казваше истината, всички замесени в провала бяха проверявани толкова пъти, че Управлението би трябвало да знае с кого въпросната дама си е играла на чичо доктор в детската градина и с колко мъже е повтаряла тази игра до ден-днешен. Пари, секс, наркотици и пиене — тези пороци са в корена на повечето предателства и точно към тях проявяват неизменен и най-голям интерес инквизиторите в Управлението.
Е, не са за изпускане и самолюбието, амбицията и стремежът към власт — например при хора като Клиф или Дон, известен още като Лебровски, — но ако почнем да гоним от служба заради тях, във Вашингтон ще останат само чистачите. А и за тях не се знае.
Шараби прекъсна мислите ми и настоя:
— Отговорих на въпросите ти. Сега ти отговаряй на моите.
— Добре. С майор Тран разследвахме всичко около Клиф Даниълс, включително шефовете му и теб. Освен това намерихме компютъра на Клиф и това се знае в Пентагона. Затова Тайгърман и Хършфийлд са се свързали с теб и са ти казали да разбереш какво знаем. Може би и да ни спреш. Ограничаване на щетите. Така е, нали?
Той се разсмя; аз мръднах още няколко сантиметра напред. Шараби изглеждаш развеселен от моята логика. Облегна се назад и каза:
— Не, не е така. Звучи много глупаво. Тайгърман и Хършфийлд престанаха да говорят с мен преди няколко месеца. Вашингтон не желае да имаме нищо общо.
И пак се разсмя.
— Добре, ако ти не си отвлякъл майор Тран, кой го е направил?
— Мисля, че това си е твой проблем, Дръмънд.
— Тъй ли? Тогава защо е изписала с кръвта си твоето име?
— Нямам представа — отвърна той и двамата се вторачихме един в друг.
Знаех, че този човек е лъжец и измамник, че не бива да вярвам на нито една негова дума. Нито на отричането да е убил Клиф Даниълс, нито на твърдението, че не е отвлякъл Биан. И все пак му вярвах. Оставаха отворени въпросите кой е убил Клиф и кой е отвлякъл Биан, но както казваше Шараби, проблемът не беше негов, а мой.
Нали разбирате, той вече бе признал, че е лъжец, че е предал вашингтонските си приятели и че доброволно сътрудничи с нашите потенциални врагове от Иран. Всъщност „признал“ не е точната дума — хвалеше се. Наслаждаваше се да гледа в очите американски офицер и да се хвали открито колко е умен, колко жестоко и лесно е прецакал могъщите Съединени щати и своите врагове от ЦРУ.
И защо не? Мислеше си, че разговаря с мъртвец. Което ме подсети да помръдна още малко към бюрото и пистолета. Но той бързо грабна оръжието и попита със студен, разсъдлив тон:
— Наистина ли си мислиш, че съм толкова глупав, та да не те забележа? Назад.
Нямаше как, отдръпнах се.
Но разговорът явно вървеше към края си, защото Шараби обобщи положението:
— И тъй, май стигнахме до кръстопът. Аз не разполагам с жената, която търсиш, а ти разполагаш с онзи компютър, който силно ме притеснява.
— Но пък имаш пистолет.
— Да, и това също. — Той се приведе към мен и попита: — Ако те попитам къде е компютърът, мога ли да разчитам, че ще ми кажеш истината?
— А аз мога ли да разчитам, че след това няма да ме застреляш?
Видях, че пръстът му отново е на спусъка. Беше твърде увлечен в собствените си мисли, за да отговори на моя въпрос — всъщност знаех отговора, — и се приведе напред, за да сподели какво го вълнува.
— Разбира се, само ти и онази изчезнала жена знаете къде се намира компютърът на Клиф. Сега тя е отвлечена, а в Ирак — извинявай, ако прозвучи жестоко — това е равносилно на смърт. — Направи съвсем кратка пауза, после каза: — Следователно… ако и ти си мъртъв, никой няма да намери компютъра.
Боях се, че ще стигне до този извод. Напълно доволен от разсъжденията си, той се прицели в гърдите ми и показалецът му трепна върху спусъка.
Бързо казах:
— Е… може и да не съм бил съвсем откровен за компютъра.
Пистолетът не се отпусна, но и не гръмна.
— Когато казах, че компютърът е у мен, имах предвид, че е в Управлението.
— Значи ме излъга. Не е скрит?
— Зависи какво разбираш под „скрит“.
Всъщност компютърът беше скрит от мен; формално бях казал чистата истина.
— А ти как го разбираш? — попита Шараби.
— В момента е у моята шефка, която работи пряко за директора. Само трима-четирима души са чели или знаят за посланията, включително и директорът.
Говорех истината, разбира се, но Шараби като че малко се изненада и усъмни.